Женският алтруизъм, най-голямият ни враг

Най-податливи на обвиненията за егоизма сме ние жените. Най-голямата обида за една жена е да й кажеш че е егоистка. Защото ние се стремим цял живот да се раздаваме изцяло и на всички – деца, съпрузи, роднини, приятели, колеги, работа, хоби и това до последен дъх, до изчерпване на всички душевни сили. В един момент започваме да искаме от всички и да ги обвиняваме че нищо не правят за нас. Така сме програмирани. Товяа си е чиста користна изгода – аз ще направя за вас всичко, но после и вие за мене. И ако вие не искате да дадете всичко от вас, аз имам право да ви се сърдя. Мразя ви за това, че вече нямам сила да помогна на себе си. Така се рушат най-ценните ни отношения с най-близките ни хора.

Дами, майки, да сложим една граница на алтруизма и очертаем кръга на здравословния егоизъм. Никой няма да спре да ни обича за това. Моя опит говори за обратното – границите пораждат уважение. Не е нужно да се раздаваме до край и на всички. Правете добро което е посилно за вас. Не е бужно винаги да казвате да, вина ги да сте на разположение, винаги готова да се отзовете и да спасявате хората, които искат от вас помощ, особено ако във вашия живот има неразрешени сериозни проблеми. Ако правите добро за другите на цената на това, че вашия личен живот обрасва с бурени, то вие вредите повече отколкото помагате. На себе си, защото никой няма да се погрижи за вас вместо вас самите, и на тези които помагате, учейки да лежат на вашия гръб.

Егоизъм срещу алтруизъм

На пръв поглед изглежда че двете понятия са антоними – или си егоист или алтруист. Но така ли е всъщност? Може ли човек да е алтруист без преди това да е постигнал равнищети на здравословен егоизъм?

Как така ли? Ами ето как. Аз смятам че егоизма и алтруизма за като основите и покрива на една къща (или човек). Може и като първо и второ ниво на Супермарио за тези на които им харесва повече J). Първо се строят основите – т.е човек се учи да харесва и уважава себе си, да осъзнава и задоволява потребностите и стремежите си. Да поставя себе си на първо място. Да прегледа и разчисти твърдия си диск от комплекси и страхове, да очертае приоритетите, според които ще действа и местата, които ще заемат хората, които присъстват в живота му.

Това е главното. Наистина главното. Това наричам аз здравословен егоизъм. И само до там да стигне, смятам че този човек ще бъде реализиран , успешен и щастлив. Има си дом с основи и стени. 9 месеща в годината ще е добре, докато не стане зима и не се сети че има нужда от покрив, за да не го вали снега.

Ето тука идва алтруизма – той е покрива на къщата. След като всичко в нас е добре, тогава идва ред да се погрижим за другите – да на правим нещо добро за непознат просто ей така, без да очакваме нищо в замяна. Но не безцелно и хаотично, а като му покажем нашата къща и му  помогнем да изгради собствени основа и стени.

Най- важното според мен е – не можеш да помагаш на другите, ако не си помогал първо на себе си! Не можеш да строиш покрив във въздуха, ще падне при най малкия повей на вятъра. Тогава ще се срутиш ти и няма да можеш повече да помагаш. Виждала съм го да става много пъти, особено при нас жените, и последиците от това са катастрофални, но за това в следващия пост.