Две жени, свързани
от необикновено приятелство, които тръгват на път да търсят приключения - звучи
много симпатично, ако се отнася за оригиналната версия на Телма и Луиз от
1991г.. За съжаление новият прочит през 2019 на режисьорът Мартин Макариев е
доста посредствен. Героините Мила и Боряна неубедителни в ролите си, в
приятелството, в мислите и постъпките си. Уж са две обикновени жени, а се
оказват с каскадьорски умения, успяват да се изплъзнат на полицията в гонка из
цяла София, вдигат и спокойно пренасят 100 кг заложник в безсъзнание, лъжат
като професионални измамници, стопират тирове, карат през поля, засети с пшеница,
нощуват на чужди яхти, сдобиват се с фалшиви паспорти… ами всичко това звучи
крайно нереалистично и на места фалшиво. Играта на актрисите Яна Маринова и
Луиза Григорова-Макариев, макар да е адекватна, не може да компенсира лошия
сценарий.
Филмът е апотеоз
на женското приятелство което според сценариста може да надделее над всякакви
трудности и оцелява дори когато са намесени мъже. Всеки от нас знае, че това не
е никак реалистично, колкото и да ни се иска понякога. Сценаристът Борислав Захариев ни
показва представата си за едно женско приятелство като го копира от разбирането
си за мъжкото, а това е най-малкото наивно и напълно нереалистично. Женското
приятелство не се крепи на целта да помогнеш на приятеля в беда и стремежа да
изживеете заедно едно немислимо приключение. Сценаристът показва недобре
познаване на женската психология като цяло. Една жена по природа е способна да
направи чудеса от храброст, да жертва живота си, да поема немислими рискове, да
прояви огромна физическа сила само в един предвиден от природата случай – ако е
застрашен живота на детето й. Не на приятелката, не на любовника, не когато й
се бяга в Мексико. А и всички знаем че когато се появи Мъжът-С-Голяма-Буква и
възможност да се възпроизведе с него, 95% от женските приятелства ако не
умират, то минават на далечен втори план.
Това е биологичния
сценарий на жената, който във филма е заменен със сценария на мъжа – стремеж към
авантюри, рискове и приключения. Това е основната причина филмът да има леко
фалшив и блудкав привкус. Сигурна съм, че всяка една жена, която го гледа, си
казва –„да бе да“. Ако главните герои на филма бяха двама приятели от мъжки
пол, то той би бил много по реалистичен, но това е доста банален сценарий и
предполагам по тази причина сценаристът е стигнал до „гениалната“ идея да
замени мъжете с жени, защото конюктурата изисква жените на 21 век да са герои. Получило
се е поръчково, особено на фона на непрекъснато дразнещото продуктово
позициониране.
Ами не, не се е
получило. Не е толкова лесно да смениш пола на героите и да получиш интересен
екшън. Може би е добре филмите с жени протагонисти да се правят от жени. Иначе
огромния бюджет, специалните ефекти и задъханото действие няма да могат да
спасят филма и ще го приближават по-скоро към комедийния жанр. Истината е една –
или пишеш за любов и таргетираш жени или правиш екшън и таргетираш мъже. От
биологията(все още) не може да се бяга.
