Обичам кафе, най-много това, което се продава в Lafka (продуктово позициониране;). Всеки път, неизменно, продавачките ме питат: "Ще си пробвате ли късмета?". Първия път даже не разбрах за какво става дума - продавачката беше симпатична и едва ли й липсваха желаещи да си пробват късмета с нея. От скоро започнаха да питат по-конкретно: "Искате ли билетче с кафето?" Е, това по го разбирам. Но отковорът пак е не. За голямо учудване на продавачката и другите клиенти. В света на Lafka кафе без билетче е нещо като кафе без цигара, а значи кафе без удоволствие. Кафе с билетче като нов прдукт на пазара. Преди можеше спокойнода пиеш кафе сутрин за 80 ст. Сега трябва да е кафе с билетче за 5.80 лв.
Всеки ден от рекламите на националната лотария бедни хорица от село ни обясняват как всяка сутрин търкат билетче с кафето и ето на, накрая са спечелили. Това е новия модел на забогатяване на най-бедните, необразовани слоеве на населението. Вече не е необходимо да имаш образование, квакификация, лични умения. Сега е необходимо само да търкаш. "Печелившите" в рекламите никога не са интелигентни, чисто облечени и правилно говорещи представители на средната или висока класа, които ще използват парите примерно да изпратят децата да учат в чужбина. Вие чували ли сте за такива хора? Аз не. Винаги са хора от затънтени села, от най-долните класи или маргинални етноси.
Този парадокс може да има две обяснения. Първото е че умните хора не играят лотария и следивателно няма как да спечелят. Второто е че печелившите се подбират целенасочено с посланието ако те могат, можеш и ти. Мечтите на тези хора стигат до там да направят ремонт, да купят апартамент в София и да направят подарък на деца и внуци, т.е до чистата ненаситна ламя наречена консумация. Много е вероятно след година същите тези хора да са още по бедни, раздали заеми на близки и познати и цинично изоставени от тях когато парите свършат. Резултатът е тотално разочарование от хората, семейството, разпад на социалния кръг, който най-често е единственият източник на радост на най-бедните. Единствения спомен за печалбата е новата огромна плазма, по-голяма от тази на комшията и опреелено най-голямата в селото или квартала.
Защо става така? Напълно закономерно е - една от най-важните функции на парите е тази на измерители на стойност. Парите отиват при онзи, който може да създаде и предложи стойност на пазара на труда или този на стоки и услуги. Когато дадеш много пари на случаен човек, това не повишава неговата стойност - той остава същия беден и прост човек, но сега със самочуствието че е нещо повече от другите и може да стане бизнесмен, спонсор, меценат. Това фалшиво самочувствие го убива и закопава.
Защо ли? Ако спечели един умен човек, той би разбрал че няма никакви заслуги че е спечелил, би сложил парите в банка и живял без лишения до края на живота си. Но не би - комплексите, егото, потиснатата натрупаната злоба от беднотията на българина- всичко това търси компенсация и я намира в непомерната консумация на стоки услуги и хора до момента в който парите свършат, свършва хубавия живот и приятелите. За да си богат, не трябва да имаш пари. Трябва да можеш да ги правиш и по-важно, да ги задържаш, а това не е умение което се учи с гледане на ТВ и запои всяка вечер.
Наричам бизнеса на Националната лотария циничен, защото едни богати и умни хора печелят от най-бедните и необразованите, хранейки ги с надежда, като едновременно ги превръщат в още по-бедни, разочаровани от живота. Националната лотария заедно с бързите кредити са главните виновни за междукласовата омраза която често прелива в агресия по улиците. Защо ли? Много просто - защото знаят, че е много по-лесно е да излъжеш бедния и простия, отколкото богатия и умния.
Всеки човек си има мечта. Аз мечтая за свят, в който когато поръчам кафе ще ме попитат: "Желаете ли вестник Капитал с него?"
