Да вземем един млад мъж и млада жена,
завършили университет и навлизащи на
пазара на труда. На тази възраст двамата
имат диаметрално противоположни цели
и задачи. Мъжът е готов да вложи много
за да се самореализира, да спечели и
натрупа ресурси за бъдещия си живот.
Жената бидейки също толкова умна и добре
образована има преди всичко висока
репродуктивна стойност и желание да я
реализира, често на всяка цена.
Мъжът ходи на работа за да печели пари,
власт, влияние, жената за да си намери
мъж или да не скучае, докато се появи
принца на белия кон. Като алтернатива
– да печели парички за дрешки, маникюр
и кафенце с приятелки. Това е ясно на
работодателите. Ясно е също че жената
ще напусне като забременее и често с
голяма радост и никога няма да погледне
назад. Кой ще я издържа тогава – мъжът.
Това е логиката мъжа да има по-голяма
заплата. Доходът на жените зависи от
броя на децата и времето, посветено за
отглеждането им. Доходът на мъжът е
непрекъснат през целия му живот.
Дори когато децата поотраснат, интересите
на жената, нейното чувство за самореализация
не идва от работата, а от семейството.
Там лежи истински сърцето й. Докато има
семейство и там всичко е добре, за нея
е почти все едно какво работи и колко
получава – така е създадена по природа.
Затова жената цени по-ниско своя труд
и е склонна да го продава по-евтино –
той не е най-съществената част от нейната
Аз-концепция.
Това е причината да има по-малко жени
композитори, атомни физици и космонавти.
Не точно защото са неспособни да станата
такива, ако поискат. Просто те не искат,
защото го няма този драйв към приключения
откривателство и риск. Тяхната природна
роля е да опазят и да съхранят поколението.
Затова когато се сравняват мъжките
доходи с женските се получава неравенство.
Жените често избират доброволно по-ниско
платени професии за да имат време за
децата и няма как за това да получават
равно заплащане.
Лицемерно е от страна на жените да
изискват въвеждането на системата на
квотите – например в политиката да има
30% жени. Това явление противоречи изцяло
на свободния пазар на труда и гарантира,
че една средно квалифицирана жена ще
влезе там, където не може да влезе
по-квалифициран за работата мъж. Като жена отговорно заявявам, че жените
не трябва да ползват протекции. Ако желаят
да се съревновават с мъжете в мъжките
професии, то трябва да го правят на общи
основания.
Всички познаваме жени, които успяват в
мъжкия свят на бизнаса, политиката,
правото и печелят не по-малко от мъжете,
понякога дори повече. Това са жени,
изпълнили успешно своята репродуктивна
задача и са на възраст, на която могат
да развият качества и умения, присъщи
на мъжете по рождение, които да им
помогнат да успеят в професионалния
свят.
Младата жена е перфектен изпълнител,
защото е по природа съвестна и прилежна,
но лош ръководител, защото на тази
възраст няма твърдостта да ръководи.
Това не е заговор. Това е природа.
Независимо дали ни харесва или не.
