Изхвърли старото за да дойде новото

И тази година наближиха коледните и новогодишните празници и от всякъде се посипаха върху горките ми уши пожелания за здраве, успехи, пари, любов, щастие и какво ли още не.  Всички искаме да се сдобием с нова кола, работа, бизнес, дом, любов, пари но много често това си остава само пожелание...до другата нова година. Защо става така - най често зашото не се освободили място в живота си за това, което искаме.

Как да освободим място за желани придобивки в живота си? С изхвърляне на боклука на физическо, ментално и емоционално равнище. Ние всички обичаме да трупаме: вещи, отношения, мисли, чувства, мнения. Ако нещо някога е било част от теб е много трудно да го изхвърлиш защото ти се струва, че в теб ще остане празно място. Този страх ни кара да взимаме и да не пускаме, но истината е, че успеха и реализацията не могат да влязат в живота ни ако той вече е затрупан с непотребни вещи, хора и убеждения, защото просто нямаме свободна енергия с която да работим по привличането на това, което искаме в живота си.

Какво конкретно може да направим? 

Първо, почистване на списъка със задачите – кои от тях наистина ще аправим и кои нямат никакъв шанс. Елиминиране на „чакащи“ задачи които са в списъка само от чувсто за вина.

Второ – боклук на физическо равнище – дрехи, ел. Уреди, сувенири всичко, което не сме ползвали през миналата година. Всяка вещ съдържа част от нашата енергия така че оставете само това, което ви носи радост. 

Трето– изхвърляме стари файлове, фили, снимки като оставяме само това което ни е наистина скъпо. Разчистваме стари акаунти в ненужни сайтове Разчистваме ненужни хора в телефонния указател и соц мрежите.

И накрая – филтрираме входящата информация. Веднъж освободили пространство е глупаво да го запълваме с нови боклуци. Информацията е храна за ума и от нейното качество зависи това как ще работи ума ви. Телевизия, реклами, клюкарски сайтове, досадни хора-всичко това създава информационен шум който прави невъзможно качественото мислене, този вид мислене, който води до успеха който искаме в живота си.

Важно е да помним, че няма как да излъжем като си кажем като дойде новото ще хвърля старото, т.е да играем на сигурно. Ако нямаме смелост да се откажем от ненужното, нужното никога няма да дойде.

Koмпромисите са предателство към себе си

Компромисите с днешно време се рекламират като едва ли не ли не панацея за отношенията, било то лични или работни. Те са магическата пръчка, с която се разрешават всички конфликти, спорове, проблеми. Аз правя отстъпка, ти правиш отстъпка и се срещаме някъде по средата – звучи логично но има един проблем – тази среда не устройва нито мен, нито теб. След време  неудовлетворението се натрупва и слага край на отношенията.

Определението за компромис в тълковния речник:

„1. Споразумение на основата на взаимни отстъпки. Постигам компромис. Стигам до компромис.
2. Отстъпка от собствените разбирания или съвест. Правя компромиси.“

Къде е проблема – ами няма начин да правиш компромиси със своите ценности и да не платиш висока цена. Това значи да посегнеш на една от най-важните структури на егото и води до деградация на личността. 

Как така?

Да видим какво става когато правим компромиси. Чувстваме се неразбрани, използвани, наранени, мълчим на в нас бушуват страсти, раздразнителни сме, чувстваме се като в капан и в крайна сметка се разболяваме – тялото реагира много бурно на компромисите, които възприема като предателство. 

Защо тогава по дяволите ги правим ? Защото това е цената на това да сме приети, харесвани, да сме част от обществото, да не сме сами. Всъщност главната причина е страхът. Правим ги от страх че не сме достатъчно добри такива, каквито сме и няма да се харесаме на другите, ще изпаднем в изолация и ще сме сме неприети и неразбрани. Компромисът е цената на социалния живот и на повечето лични, приятелски и служебни връзки.

Каква е равносметката – правим отстъпки за да получим приемане и признание, да се чувстваме част от обществото, семейството и други групи, ден след ден отстъпваме от себе си и после се чудим защо сме нещастни и неудовлетворени. 

Има ли друг начин? Вярвам че да. Вярвам че ако човек има смелостта да заяви себе си и своите ценности като единствено добри за него, той ще изгради може би по-мако на брой връзки, но такива които не изискват компромиси като входна такса . Също така ще придобие себеуважение и по индукция ще заслужи мълчаливото уважение и дори възхищение на хората.

Това показва моя опит. А вашият?

Тук и Сега

Много хора ме питат за моята дефиниция на щастието – не знам дали изглеждам като човек, който знае отговора или просто това е въпрос който вълнува всеки един от нас и изплува от дълбините при по-доверително общуване. Има много неща, които биха могли да бъдат компоненти на щастието, но е трудно да избереш едно, което да го описва и съдържа напълно. Въпреки това ще опитам – щастието е в умението да живееш тук и сега – без съжаления за миналото и без надежди за бъдещето.

Хората като цяло се делят на две – едните говорят за бъдещите си планове, другите за миналите си успехи и провали. Рядко съм срещала хора концентрирани върху настоящия момент и успяващи да му се насладят напълно. Тези които успяват – те могат да направят всеки момент вълшебен – да присъстват, да усещат, да чуват и виждат това което става в момента, да осъзнават себе си, своите мисли чувства и действия като единствени и неповтории в дадения момент. Фокуса върху настоящето позволява да се насладим на самия процес без гоним резултат и този процес да ни погълне дотолкова че да забравим всичко друго. Ако успеем влизаме в състоянието на „поток“ където всичко се случва лесно без усилия и носи огромно удовлетворение а времето сякаш спира.

Всеки от нас познава това състояние малко или повече от моментите когато се занимава с любимата си работа или хоби. Тогава сякаш не виждаме и чуваме нищо друго, сякаш се намираме в друго времево измерение. Това са моменти на щастие, но за повечето от нас кратки неуловими. 

В живота се свикнали да търсим резултата от това което правим, да си поставяме цели и да ги постигаме. Само че много често когато ги постигнем следва голямото разочарование. Оказва се че не точно това сме искали или че резултата не ни радва толкова, колкото стремежа към него. Затова според мен отговора е „тук и сега“. Процеса пред резултата. Играта пред победата.