„Под неспиращия дъжд варненски ученици
изпълниха фолклорна композиция, след което започна шествието, в което участваха
110 блока от варненските детски градини, училища, университети“ –
отбелязва с гордост варненски информационен сайт. Годината е 2019 не 1986
когато когато в дъжд и сняг никой не смееше да отсъства от културно-масовите
мероприятия защото в епохата на тоталитаризма отсъствието се наказваше като
самоотлъчка.
На 1 май 1986г,
една седмица след инцидента в Чернобил, който се пазеше в тайна от народа, под
радиоактивния дъжд, отново хиляди ученици бяха призовани на манифестация и се
прибраха по домовете си със сърбежи и обриви по кожата от получената радиация. Помня,
защото едно от тези деца бях аз. Може би помниш и ти.
Днес, през
2019г, ужасите на комунизма отдавна са само спомен, но традицията да се
използват децата на България за политически цели остана. Остана и робската
психика на родители и учители да съдействат на властта, готвеща се за
европейски избори. Под удобното прикритие на празника на писмеността отново
хиляди деца танцуваха и маршируваха с часове под дъжда, а зомбираните им
родители с наслада и умиление ги снимаха за спомен.
И какво се е
променило от преди питам аз? Колко родители проявиха здрав разум и оставиха
децата си на сухо у дома? Как може да помогнат хиляди мокри и разболели се деца
на българската писменост, на делото на Кирил и Методий? Питам организаторите -
нямаше ли начин празникът да се премести в Спортна зала или ФК, на сухо? Питам родителите
– за кого жертвате децата си и на какво ги учите?
Чакам отговори.
