вторник, 31 януари 2017 г.

Меркантилната страна на любовта: 3. Теория за равнопоставеността

В част 2 разгледахме алтернативните решения като един от ключовите елементи  в любовните отношения като извода беше че този, който има повече алтернативи винаги има повече власт във връзката. 
Подобен поглед върху проблема за даването и получаването във интимните връзки имат Уолстър, Уолстър и Бършейд и тяхната теория за равнопоставеността. Според нея ние извършваме изчисления какво даваме и получаваме във връзката, като новото тук е че го сравняваме с това, което дава партньорът ни. (Уолстър, Уолстър и Бършейд, 1978). Изразено като формула, теорията за равнопоставеността изглежда така:
  Моите ползи/
Моите вложения


=

Ползите на моя /партньор
Вложенията на моя партньор



Така ако единият партньор влага във връзката по-малко чувства, време, енергия, но и извлича по-малко удоволствие, връзката би могла да е равностойна ако другият партньор влага много повече усилия, но и извлича повече удоволствие. Тук теорията на равнопоставеността кореспондира с теорията за властта във връзката цитиран по-горе. Партньорът, който влага по-малко е този, който има повече власт, той е по-малко уязвим от връзката и има повече алтернативи. Той неизменно получава по-малко удоволствие, т.е извлича по-малко ползи от тази връзка. Обратно, този, който е зависим, влага много повече, отчасти поради липса на алтернативи, но той извлича много повече ползи (удоволствие). Във всяка връзка имаме избор - повече власт или повече силни емоции :)

Интересен момент в теорията за равностойността е, че както свръхпечалбата, така и недостатъчната печалба в една връзка носят отрицателни емоции. С други думи, този който печели много от връзката но не влага много в нея (свръхпечалба) противно на логиката, не изпитва удовлетворение също както и този, който влага много, но получава малко (недостатъчна печалба). Уолстър, Уолстър и Бършейд смятат че при свръхпечалба преобладаващата емоция е яд, докато при недостатъчна печалба – чувство за вина.

Изводите, които можем да си направим от казаното досега са, че една връзка има много по-голям шанс за просъществуване ако бъдат избягвани както свръхпечалбата, така и недостатъчната печалба, тоест търси се равновесието. На практика обаче можем да наблюдаваме, че колкото повече едно лице се стреми да запази дадена връзка, толкова повече се стреми да дава и по този начин постига точно ефекта от който се бои - партньорът постига свръхпечалба и може да прекрати връзката.

Меркантилният подход към любовта има и своите критици. Някои автори смятат, че понякога партньорите проявяват алтруистичен интерес към благоденствието на другия. Кели (1979) описва „процеса на трансформиране“ във връзката, когато нуждите и желанията на партньора стават също толкова важни както и нашите собствени. Алтруизмът за който става дума обаче може да бъде базиран на егоистичните интереси да изпитвам удоволствие, наблюдавайки щастието на партньора си. Също, проявявайки алтруизъм, ние очакваме същото от партньора, тоест егоистичните очаквания за взаимност са налице, макар да не са непосредствено разположени във времето.

Както видяхме от цитираните изследвания на социалните психолози, дори едно чувство като любовта което се смята за и неизмеримо и необяснимо де факто би могло да бъде описано и дори пресметнато с формули, ако се разглежда от гледната точка на социалния обмен и равностойността. Нека да се върнем към парадоксът описан в увода - колкото повече надежди възлагаме на нашите връзки, толкова по-малко ни задоволяват те. Чрез изложението на механизма на равностойността вече знаем защо и как точно се получава това така неприятно но толкова често срещано в практиката явление. Виждаме, че ролята на социалната психология е незаменима в обяснението на нелогични явления и такива, които не биха могли да бъдат обяснени или доказани от други сродни науки.

сряда, 25 януари 2017 г.

Меркантилната страна на любовта: 2. Теория за социалния обмен

В част 1 завършихме с това, че  социалната психология разглежда любовните отношения като рационални и базирани на принципите на икономиката и пазарните отношения. 

Шарън Брем, социолог от средата на 20 век, предлага най-широко възприетата социалнопсихологическа гледна точка по отношение на взаимоотношенията: тази на социалния обмен. Тя твърди че ние преценяваме рационално всички алтернативни варианти и се спираме на най-доходните, най-евтините, тези които представляват най-добра сделка. За да разберем теорията на Брем, трябва да разгледаме поотделно всеки един от трите компонента: възнаграждения, разходи и алтернативни решения.

Възнагражденията от една интимна връзка са индивидуални за всеки, но ако се обобщи, те могат да бъдат разделени в три категории. На първо място, това са качествата, присъщи на партньора. Те могат да бъдат както външни (красота, привлекателност) така и вътрешни ( чувство за хумор, честност, отговорност). На второ място е поставено възнаграждаващото поведение на партньорите един към друг, където се включват сексуалните отношения, вниманието, помощта и подкрепата, които си оказват партньорите. На трето но не на последно място е достъпът до ресурсите на партньора – тук могат да се включат пари, статус, социално положение, закрила.

Разходите в една връзка са така наречената цена, която плащаме за нея. Цената е свързана с личностните качества на партньора, които не ни харесват, но търпим във връзката. Това може да са раздразнителност, агресия, ниска хигиена. На второ място, цената е свързана пряко с нашето възнаграждаващо поведение спрямо партньора – оказването на услуги и внимание струва пари, време и емоционални инвестиции. На трето място можем да поставим негативното отношение на социума или трети лица към двойката, ако съществува такова. Изследванията сочат, че в дългогодишните отношения разходите играят по-важна роля от възнагражденията. 

Най-интересната част от уравнението на Брем са алтернативните решения, тъй като често точно те са решаващи в ситуацията когато решаваме дали да започнем/продължим дадени отношения. Алтернативите представляват всички евентуални възнаграждения, които бихме могли да имаме от алтернативни връзки. Всеизвестно е, че алтернативите дават рамки за сравнение които ни помагат да оценим по-точно дадена връзка. По този начин наличието на много алтернативи които биха били по-възнаграждаващи и/или свързани с по-малко разходи би могло да доведе до по-малка трайност на дадена връзка. Обратно, ако индивидът не вижда за себе си по-добри алтернативи, то той би останал в дадена връзка, дори и ако тя не е особено задоволителна. Наличието или липсата на алтернативи обясняват до голяма степен защо в миналото като цяло браковете са били по трайни, а в настоящето браковете са трайни в по-малките населени места. Широката достъпност на интернет в наши дни предоставя безброй възможни алтернативи на всеки е един партньор което логично води до по-малка продължителността на връзките и до по-ниска задоволеност в запазилите се връзки.

В наши дни в ролята на алтернативни решения могат да бъдат не само връзките с други партньори, но и избора да останеш без партньор като получаваш възнагражденията типични за връзката (храна/домакински грижи, секс, закрила) от различни източници срещу заплащане, в случай, че цената е по-ниска, отколкото бихме платили за същите услуги в една връзка. Това е възможно за хората в по-големи градове със средни по-високи доходи и също води до западане на традиционната институция на брака.

След като разгледахме трите компонента от теорията на Брем, то можем да представим формулата на любовните отношения в графичен вид по следния начин:

Моите ползи/ Моите вложения = Ползите на моя партньор/ Вложенията на моя партньор
Според теорията за социалния обмен връзките които дават положителен резултат по горната формула се възприемат като задоволителни и имат шанс да продължат във времето. Тази формула също дава възможност да се сравняват алтернативни връзки и да се избере тази, която осигурява максимални възнаграждения при минимални разходи и алтернативи.

Непосредствено свързани с алтернативните решения по горната формула са въпросите свързани с властта и зависимостта във връзката, които се разглеждат като обратно пропорционална функция. Така този, които има повече власт или по-малко интерес, може да експлоатира по-зависимия, който задължително е по-заинтересован в това, да се продължи връзката. Овластеният се намира в тази позиция, защото има повече алтернативни решение от зависимия, който няма или не вижда за себе си по-добри алтернативи. 

В третата част ще разгледаме любвта от гледна точка на теорията за равнопоставеността.

вторник, 17 януари 2017 г.

Меркантилната страна на любовта: 1. Парадоксът на страстта

Любовта е една от вечните тематики, разгледана в много романи, поезия, драматични произведения, опери, комедии, трагедии и т.н. Потребността от любов винаги е била и ще бъде от основна значимост за човека поради това че задоволява ключови негови потребности. Интимните отношения са предмет на изследванията на Фройд, Юнг и много техни последователи като тематиката за любовта бива засегната в дялове на психологията като психология на личността, физиологична психология, а някои крайни прояви на любовта като мания са разгледани в психопатологията.

Традиционният подход към любовта, тиражиран в масовите медии и налаган в западния тип общество, включително и у нас, слага акцент върху романтиката и свързва проявленията на любов с три главни характеристики: спонтанност, случаен (равен) принцип и чувство за предопределеност (теорията за двете половинки) Ключова характеристика на романтичната любов е алтруизмът, като всеки от партньорите дава безвъзмездно в името на благополучието на своят любим.

Факт е, че въпреки развитието на науката и техниката през последните два века, интимната страна на човешките взаимоотношения все още е недобре изследвана територия и в много случаи въпреки нашите надежди е източник на неразбиране, незадоволеност и страдание. Парадокс е, че колкото повече надежди възлагаме на нашите любовни връзки, толкова по-малко ни задоволяват те. (Московичи, 2006). Това е така наречения „парадокс на страстта“: Едниният партньор обича повече, отколкото обичат него. Колкото повече любов иска той, толкова по-малко другият партньор е склонен да му даде.

Какво ново може да даде социално-психологичният подход към разкриването на своеобразието на интимните човешки отношения? Социалната психология се занимава с динамиката на процесите, които протичат в индивида при общуването му с други хора или в малки социални групи и мотивацията за действие на индивида в социална среда. Социалните психолози изследват интимните отношения на хората в най-малката група – двойката и така дават нова перспектива в изучаването на любовните отношения, а именно това, че те са рационални и базирани на принципите на икономиката и пазарните отношения. 

В следващите части ще разгледаме теорията на Шарън Брем която любовта трябва да се изследва от гледната точка на социалният обмен и равностойността. Тя твърди, че трябва да разглеждаме интимните ни отношения от гледна точка на възнаграждения, цени и алтернативни решения. Както със всяка друга стока на пазара, в любовта ние пресмятаме цени и ползи и се стремим да „купим“ най-доброто, което можем да си позволим. (Брем, 2006). Допълваща теория е тази на равностойността, която твърди, че в интимните си връзки хората правят изчисления и се се стремят да дават и получават толкова, колкото и техният партньор. (Уолстър, Уолстър и Бършейд, 1978).
продължението следва.....



вторник, 3 януари 2017 г.

Не правете от хобито си бизнес


В интернет битува мнението че ако имаш хоби, най доброто което можеш да направиш е да почнеш да печелиш пари от него, т.е. да го превърнеш в бизнес. На пръв поглед звучи като печалба от лотарията – хем правиш това, което ти доставя удоволствие, хем печелиш пари. Нека да хвърлим втри поглед и да видим защо както и с лотарията, това е прекалено хубаво за да е истина. Всъщност, най-вероятно ще станете без хоби и с неработещ бизнес. Причината за това е че законите, които управляват двата процеса са коренно различни.
Кои са главните разлики между хобито и бизнеса?

1. Мотивацията
Хобито е занимание различно от основната ни професия, в което доброволно влагаме много време, пари и енергия и което ни носи голямо удоволствие и удовлетворение. Докато се занимаваме с хобито, нищо около нас няма значение, времето спира, намираме се в тъй-наречения „поток“ . Дори ако никой не поддържа или одобрява хобито ни, ние сме високо мотивирани да го продължим и да се гордеем с него, т.е. мотивацията при хобито е вътрешна, независима от външни фактори. При бизнеса от друга страна мотивацията е външна и може да се опише с една дума – правене на пари. Доказано е, че Парите са добър мотиватор, когато се касае за скучна и еднообразна дейност, но са лош мотиватор при творческа дейност. т.е ако започнем да получаваме пари за дадена дейност която ни е харесвала, с времето мотивацията се трансформира от вътрешна във външна и дейността престава да ни носи удовлетворение, т.е ако бизнеса е успешен, губим хобито. Всеки родител , който се е опитвал да плаща на децата за домашна работа или оценки , разбира, че в момента, който престане да плаща мотивацията умира.

2. Фокус
Фокуса при хобито е продукта/дейността, а при успешния бизнес е в клиента и неговите потребности. Всеки успешен бизнес започва с идентифициране на незадоволени нужди на клиента просто защото той е готов да плати за задоволяването им. Да се тръгне от хобито значи да се тръгне от продукт и да се търсят хора, които биха платили за него, което е много по-неефективно от гледна точка на броя клиенти и финансовите резултати. Когато започнем да предлагаме продукта от хобито си за пари, ние сме естествено изкушени да го модифицираме така, че да е интересно на по-голям брой клиенти и така лека полека правим компромиси с това което ни харесва да правим за да можем да го продадем по-добре. Отново Това, от което се храни бизнеса е пагубно за хобито.

3. Водеща мисловна система
При хобито водещи са емоциите, при бизнеса рационалното. Хобито изисква творчество и майсторство, за бизнес се изискват допълнителни предприемачески умения по администрация, маркетинг, финанси, управление на персонал. При хобито се активира дясното полукълбо, при бизнеса - лявото. Удоволствието от хобито е именно в това че позволява прехода от логика към творчество, позволява едн
ото полукълбо на мозъка да отдъхне докато се натоварва другото. Прехода от единия към другия процес е ключов за нашето благоденствие. Превръщането на хобито в бизнес ни лишава от единия от полюсите, необходим за нашето равновесие.

4. Значимост
И накрая, малко езотерика. Забелязали ли сте, че когато обичаме дадена дейност дотолкова че да я превърнем в хоби, ние несъзнателно й придаваме прекалено голяма важност. Тя става значима за нас много повече отколкото за другите хора. Практиката показва, че когато повишаваме важността на даден процес, предмет или човек, емоциите ни пречат да действаме оптимално и грубо рационално, което е повече от необходимо когато правим бизнес. При повишена важност успешността ние сме потопени в процеса и не можем да го погледнем отстрани, затова ни е много ниска, обикновено успяваме при дейности които не са от базова значимост за нас. По тази логика е много по-вероятно да успеем в бизнес който ни е умерено приятен и който бихме могли без проблем да заменим с друг.
В сферата на хумора да напуснеш работата си която ти е омръзнала за да правиш бизнес от хобито си е като да напуснеш жената която ти е омръзнала за да се ожениш за любовницата. В резултат отново имаш омръзнала жена но нямаш любовница:)