събота, 20 май 2017 г.

Жената не е човек по дефолт

Много често обичам да споменавам че жената не е човек което се посреща с мълчаливо разбиране от мъжете и с неразбиране и бурна обида от жените. Сега ще обясня защо мисля така.

Живеем в общество, в което на жените е разрешено всичко, което и на мъжете, че и отгоре. Жената може да ходи с пола и панталон, да се гримира и конти или не, да е кифличка или мъжкарана със всички степени помежду, да се издържа сама или да бъде издържана от мъжа си, да печели сама или да харчи парите на мъжа си, да бъде бизнес дама или домакиня. Жената винаги е имала и има този избор.

Мъжът е този който няма – той трябва да работи и да обезпечава не само себе си, но и семейството, не може да се облича с женски дрехи и да се държи като женчо, неговата стойност зависи изцяло от това което прави и което е постигнал. Мъжът няма опция да живее за нечия сметка, без да загуби достойнството си.

Мъжът няма избор – той може да живее само като човек който си поставя своите цели в живота и се бри за тях. Жената има свободен избор – да живее като човек или като нечия функция и двата избора са легални в нашето общество. Масовата култура разбира се й препоръчва да живее като нечия принадлежност, но главното е че не я принуждава. Жената има всички права е и отгоре, но сама не желае да се възползва от тях. Огромна част от жените сами избират да живеят като нечия функция.

Каква е главната разлика между човека и функцията? Човекът цени най-високо свободата си – това да определя и разполага сам с живота си. Функцията не цени свободата. Тя най много на света иска да принадлежи, да бъде полезна на някой извън себе си. Тя намира своето удоволствие и смисъл в това да прави нещо за другите – за мъжа, децата и роднините си.

Огромна част от жените в младостта си правят избора да живеят като нечии функции и в това няма нищо лошо, понеже са създадени така от природата да обезпечат продължението на рода. Това е нормално и не е обидно стига да бъде осъзнато.

Истинският момент на женския избор идва със зрелостта, след като децата са пораснали и женската биологичната роля е изпълнена. Тогава е същинският избор – да продължи да живее като функция на децата, които вече нямат нужда от нея или да стане човек като си постави свои собствени цели и се наслаждава на свободата си. Това е момента, който повечето жени пропускат и продължават по инерция да бъдат функции и да се грижат за ненуждаещи се от грижи пораснали деца. Функцията не може лесно да стане човек, защото трябва да си постави въпроса „Какво искам аз самата? И да си отговори на него честно.

Да се върна към заглавието – жената може да е човек, но не по дефолт, а само ако е осъзнала и направила избра да живее според собствените си нужди и правила и да цени свободата над всичко, също като мъжа. Тогава тя е равна с него и може да гради отношения като с равен.



сряда, 10 май 2017 г.

Да правиш или да бъдеш – дилемата на съвременната жена

Имам една много заета приятелка. Балансира с бизнес, деца, семейство, учене, семинари за саморазвитие. Умна, интересна, поддържана. Всеки път когато се чуем става едно и също: „Много ми се иска да се видим но тази седмица не мога, много съм заета“. В края на краищата срещата да се осъществи след месец за час през който телефона звъни непрекъснато и тя го вдига. За да обяснява къде е с кого е и кога ще свърши като присъства на срещата само телом а в главата й се въртят другите неща които трябва да свърши през деня. Само на мен ли това ми се вижда ненормално?

Новата мода за успешните жени е да бъдат заети. Не е престижно да разполагаш с много време за себе си, това значи че си мързелива или нямаш какво друго да правиш (или ужас!- с кого). В ценностната система на тази жена всички други и със своите потребности и желания са по-важни от нея и нейните желания, защото своите желания тя задоволява по остатъчен принцип – ако и колкото време остане. Е, както знаем времето никога не остава, защото желаещи да се възползват от чуждото време и внимание винаги има и най-близките са най-честите виновници за това.

И към въпроса – заетостта на жената индикатор ли е за нейната стойност? От позицията на човек вървял по този път - НЕ. Постоянната заетост като начин на живот където препускаш от един ангажимент към друг е просто индикатор за неспособността да  намираш подизпълнители и да  делегираш отговорност.  Индикатор е за перфекционизъм и самозаблуда че ако не съм аз няма кой да свърши тази работа. Жената се заблуждава, че колкото повече неща върши, толкова по-висока е стойността й , като търси самочувствие в правенето, в трескавата активност която в крайна сметка я изощава.

За съжаление това е самоизмама. Жената има стойност извън правенето, по точно в бъденето, в онова ресурсно състояние в което тя се превръща в генератор на енергийно поле за хората около себе си. Захранени от това поле, те могат (и искат) да вършат голяма част от това, което й е необходимо. Смея да твърдя, че мъжете избират жената не според това какво може, а как го кара да се чувства, защото той е този, който може всичко, ако е добре мотивиран. Самата природа отрежда на жената роля да генерира желания и мотивация за тяхното изпълнение. 

И какво сега, нищо ли да не правим – ще попитат жените. Напротив, ако се чувстваш заредена с енергия, можеш да правиш каквото искаш, но ако си изтощена от безкрайни социални и бизнес ангажименти, от грижа за семейството, но не можеш да спреш, да вземеш почивка и да се заредиш в тишина и спокойствие, спри се. Аз ти давам право на почивка. Твоята работа е да седиш по цял ден на зарядното и да се отделяш само за да вършиш отделни избрани от теб задачи. Не забравяй да се заредиш преди батерията да падне под 50% защото истинската ти стойност не е в това, което си свършила, това е твоето хоби. Стойността ти е в това, колко ти е пълна батерията, колко спокойна, отпусната, доволна от живота си сама по себе си.

Не вярваш? Не се страхувай да пробваш!


понеделник, 1 май 2017 г.

Шттт тихо! Кой се страхува от тишината?

Случвало ли ви се е е да отидете на гости за да се видите с някой важен за вас човек и да се опитвате да водите разговор на фона на сериал или музикална програма по телевизията, като при молба да се спре само се намаля? Дълго време си мислех че това е липса на уважение към госта. Това също, но по същественото е, че домакинът просто се бои от тишината, т.е изпитва сериозен психологически дискомфорт при липса на постоянно слухови дразнители. Готови сме на всичко, само да няма тишина – развличаме се с интернет, телевизия,  разгвори по телефона, чатим, слушаме музика защото ни е страх да останем насаме със себе си и по-скоро това, което е вътре в нас.

С какво ни плаш тишината? При липса на външни дразнители ние имаме връзка с нашето подсъзнание и оттам изскачат потиснати емоции, страхове, комплекси – или с други думи всичкия боклук, който сме натикали под килима. Тишината ни сблъсква лице в лице с нашите проблеми и ни приканва да работим по тях и да ги разрешим, но малко от нас са готви на това, защото процеса е болезнен и иска от нас да се изправим срещу нещата такива, каквито са, а не каквито на нас ни се иска да вярваме, че са.

Тишината е много по-важна за нашия мозък отколкото можем да си представим.

Научни изследвания показват че мишки, оставени по два часа тишина на ден развиват нови клетки в мозъка в областта на хипокампуса, който отговаря за паметта, емоциите и ученето. Новите клетки бързо се превръщат във функциониращи неврони, тоест престоят на тишина може да се сравни с купуване на допълнителна памет за компютъра в главата ни. Нула разходи и усилия. Просто тишина.

Тишината дава възможности на мозъка да поправя грешки в софтуера си – преглежда и почиства вируси постъпили отвън с медиите, рекламите, чуждите мнения – всичко което би могло да навреди на нашите цели и задачи и собствената ни ценностна система. За никого не е тайна че консуматорското общество ни налага правилата, които са изгодни за него, но могат да бъдат вредни за нас. Тишината помага на мозъка ни да определи и елиминира тези вредни програми като освободи място за това, което наистина е важно за нас и така ускорява постигането на целите, които сме си поставили в живота.

Дори ще посмея да твърдя, че пътя към успеха минава през редовни периода на самото и тишина

Замисляли ли сте защо това обаче не се случва? Защо хората се опитват да завръзват разговор с абсолютно непознати във влак, автобус, на опашка, дори в сауна човек не може да остане насаме с мислите си:) Празните разговори, които провеждаме просто заради самото говорене са взаимна обмяна на социално приемане и одобрение. Позволяват ни да се чувстваме ценени и приети без да се налага да вършим истинска работа върху себе си и да постигаме реални цели. Това е лесния път и ние охотно го ползваме.


Шттт тихо! Дайте шанс на тишината