Шттт тихо! Кой се страхува от тишината?

Случвало ли ви се е е да отидете на гости за да се видите с някой важен за вас човек и да се опитвате да водите разговор на фона на сериал или музикална програма по телевизията, като при молба да се спре само се намаля? Дълго време си мислех че това е липса на уважение към госта. Това също, но по същественото е, че домакинът просто се бои от тишината, т.е изпитва сериозен психологически дискомфорт при липса на постоянно слухови дразнители. Готови сме на всичко, само да няма тишина – развличаме се с интернет, телевизия,  разгвори по телефона, чатим, слушаме музика защото ни е страх да останем насаме със себе си и по-скоро това, което е вътре в нас.

С какво ни плаш тишината? При липса на външни дразнители ние имаме връзка с нашето подсъзнание и оттам изскачат потиснати емоции, страхове, комплекси – или с други думи всичкия боклук, който сме натикали под килима. Тишината ни сблъсква лице в лице с нашите проблеми и ни приканва да работим по тях и да ги разрешим, но малко от нас са готви на това, защото процеса е болезнен и иска от нас да се изправим срещу нещата такива, каквито са, а не каквито на нас ни се иска да вярваме, че са.

Тишината е много по-важна за нашия мозък отколкото можем да си представим.

Научни изследвания показват че мишки, оставени по два часа тишина на ден развиват нови клетки в мозъка в областта на хипокампуса, който отговаря за паметта, емоциите и ученето. Новите клетки бързо се превръщат във функциониращи неврони, тоест престоят на тишина може да се сравни с купуване на допълнителна памет за компютъра в главата ни. Нула разходи и усилия. Просто тишина.

Тишината дава възможности на мозъка да поправя грешки в софтуера си – преглежда и почиства вируси постъпили отвън с медиите, рекламите, чуждите мнения – всичко което би могло да навреди на нашите цели и задачи и собствената ни ценностна система. За никого не е тайна че консуматорското общество ни налага правилата, които са изгодни за него, но могат да бъдат вредни за нас. Тишината помага на мозъка ни да определи и елиминира тези вредни програми като освободи място за това, което наистина е важно за нас и така ускорява постигането на целите, които сме си поставили в живота.

Дори ще посмея да твърдя, че пътя към успеха минава през редовни периода на самото и тишина

Замисляли ли сте защо това обаче не се случва? Защо хората се опитват да завръзват разговор с абсолютно непознати във влак, автобус, на опашка, дори в сауна човек не може да остане насаме с мислите си:) Празните разговори, които провеждаме просто заради самото говорене са взаимна обмяна на социално приемане и одобрение. Позволяват ни да се чувстваме ценени и приети без да се налага да вършим истинска работа върху себе си и да постигаме реални цели. Това е лесния път и ние охотно го ползваме.

Шттт тихо! Дайте шанс на тишината