петък, 9 март 2018 г.

Женските стачки за 8 март - звездния миг на "робините"

Българските медии показаха стотици жени събрани на площадите в Италия и Испания в нощта срещу 8 март да протестират против по-ниското заплащане и "мачистката култура". Изуми ме дивото въодушевление на европейките блъскащи с лъжиците по тиганите, техния хъс, ентусиазъм от това, че най сетне някой им обръща внимание и са в центъра на новините. Всъщност, жените на площадите са само едни марионетки на хитрите синдикати и псевдофеминистки организации, които доволно потриват ръчички в централите си - отнова са оправдали средствата които набирати доволно усвояват само с една показна акция. Отново всичката пара е отишла в свирката. 

А кервана си върви....На 9 март всяка една от протестиращите отново ще отида на работата с по-ниска от на мъжете заплата и ще готви вечеря у дома на мъжаси мачист. Защото жените не искат наистина нещо да се промени. Те не са против да работят за малко пари и да слугуват в къщи - те искат веднъж в годината да им се обърне внимание. И от това им желание се възползват - мъжете им с букети в ръце и половинчати поздравления и феминистките оганизации които уж ги защитават. И едните и другите са наясно с цинизма на ситуацията - нищо няма да се промени. Ако жените искаха промяна, щяха масово да напускат зле платените си работи и мъжете насилници и да търсят по-добри варианти за себе си. Да сте виждали такова нещо? Нееее. Те са само по празните приказки. На 9 март тези боркини за свобода ще пържат кюфтета в същите тези тигани по които удряха на площада - доволни, че са защитили правата си, получили своето внимание, изпуснали парата до следващата година. 

Европа е един от континентите с най-много права на жените. Практически във всяка област - политическа, обществена, икономическа, даже в много страни са облагодетелствани от квоти в парламента и за обществени длъжности. Жените в Европа не са забулвани, дискриминиране, държани затворени по домовете, кастрирани на 5г. и омъжвани насила на 9 като в други краища на света. Плаща им се по-малко, защото се съгласяват да работят за по-малко и кариерата не е главното нещо в живота им. А ги ошамарват в къщи по същата причина - защото търпят и не си тръгват от насилника. Това е. 

Има и едни други жени. Те не излизат на протести. Те не приемат букети и човешко отношение 2 дена в годината - на св. валентин и осми март. Ако искат мъжко внимание, ресторанти, подаръци, екскурзии, кариера и високи заплати, те не сигубят времето да блъскат с лъжиците по тигани, а работят, за да го постигнат. Високи заплати, уважение, грижа, любов - всичко това се постига срещу висока себестойност, не с протести на площада. Протестите са за тези, които ги мързи или не струват.




събота, 3 март 2018 г.

Слуги на собствените си деца


Преди седмица попаднах в мола на състезание за редене на лего за деца спонсорирано от Макдоналдс. Имаше около 100 деца които чакаха 3 часа на опашка да се доберат до масите за лего, вдигайки невъобразима врява и тъпчейки в устите си продукти на спонсора на състезанието. Отстрани по масите седяха гордите родители, които бяха станали рано в събота за да могат отрочетата да се забавляват. 

В пълен контраст с възбудата на децата бяха уморените им и отегчени физиономии. Всеки един от тях беше пренебрегнал собствения си сън и почивка след работната седмица, собствените си задачи, домакинството, интересите си за да може детето им да се "забавлява". Бащите отаяно ровеха телефоните за нещо интересно за да мине по-бързо времето. Майките, които бяха болшинство, просто гледаха уморено и разфокусирано в пространството, присъствайки само физически, докато всъщност копнеят за почивка пред тв или лаптопа или съставяйки наум списъци запазаруване, готвене и пране. Дожаля ми за тези хора. Бяха като слуги, които чакат господарите да свършат за да ги откарат у дома.

Децата не им обръщаха внимание. Тя бяха във вихъра си, вярвайки в своето неотменно право да се забавляват независимо от всичко и на всяка цена, право, което никога не е било оспорвано от родителите им, меддите и институциите, интернет. Те имат право да се тръшкат, глезят, манипулират, шантажират и изнудват докато не получат това което желаят - от макдоналдс до плейстейшън. Защото имат правона щастливо детство! Така ни уверяват статиите на психолозите в интернет от типа на "Как да отгледаме успешно дете" и "10 признака на добрата майка". В резултат имаме майки разкъсвани от чувство за вина, че не дават най-доброто на децата си и бащи по чиито лица се чете "не съм тук по своя собствена воля, но жената ще вика"


А родителите? Какво права имат те? Имат ли право да са болни? Уморени? Притеснени от заеми? От безработица? Имат ли право на спокойствие поне в почивните дни? Имат ли право да останат в леглото до обяд? А да купят нещо за себе си, вместо поредната глупост за детето? Не, нямат. Защото са РОДИТЕЛИ и са подписали обществения дговор който ги принуждава до живот да слугуват на собствените си деца за да се чувстват поне малко по-малко винвни и зашото...така правят всички около тях.

Интересното е , че нещата не са били винаги така. Само преди 2 века децата са работили по ниви и фабрики от най-крехка възраст, помагали са в домакинството и са се грижили за по-малките. Дали са били по-малко щастливи от сегашните деца, които са заринати с играчки и техника но въпреки всичко са капризни, претенциозни и необуздани в желанията си? Нормално ли е да обгрижваме децата си с цената на собственото си здраве, душевно и физическо, на материални лишения? Нормално ли е децата да живеят при родителите си до 30 годишната им възраст а и по-нататък?

Според мен не е нормално. Ако наистина искаме най-доброто за децата си, ще им даваме собствен пример, защото те и без това се учат наблюдавайки нас. Когато виждат вечно изтощени и жертвоготовни и отегчени родители, те не могат да ни уважават. Могат само да повторят съдбата ни. 

По мои наблюдения децата уважават и слушат веселите, отпочинали и контролирано безотговорни родители които си не пренебрегват собствените си желания, уверени са в това което правят и не се поддават на шантаж. Тези, които ще останат в къщи, когато са уморени, а когато решат да се забавляват е изберат място интересно както за малките, така и за големите.

петък, 16 февруари 2018 г.

Продавачи на надежда

Обичам кафе, най-много това, което се продава в Lafka (продуктово позициониране;). Всеки път, неизменно, продавачките ме питат: "Ще си пробвате ли късмета?". Първия път даже не разбрах за какво става дума - продавачката беше симпатична и едва ли й липсваха желаещи да си пробват късмета с нея. От скоро започнаха да питат по-конкретно: "Искате ли билетче с кафето?" Е, това по го разбирам. Но отковорът пак е не. За голямо учудване на продавачката и другите клиенти. В света на Lafka кафе без билетче е нещо като кафе без цигара, а значи кафе без удоволствие. Кафе с билетче като нов прдукт на пазара. Преди можеше спокойнода пиеш кафе сутрин за 80 ст. Сега трябва да е кафе с билетче за 5.80 лв.

Всеки ден от рекламите на националната лотария бедни хорица от село ни обясняват как всяка сутрин търкат билетче с кафето и ето на, накрая са спечелили. Това е новия модел на забогатяване на най-бедните, необразовани слоеве на населението. Вече не е необходимо да имаш образование, квакификация, лични умения. Сега е необходимо само да търкаш. "Печелившите" в рекламите никога не са интелигентни, чисто облечени и правилно говорещи представители на средната или висока класа, които ще използват парите примерно да изпратят децата да учат в чужбина. Вие чували ли сте за такива хора? Аз не. Винаги са хора от затънтени села, от най-долните класи или маргинални етноси. 

Този парадокс може да има две обяснения. Първото е че умните хора не играят лотария и следивателно няма как да спечелят. Второто е че печелившите се подбират целенасочено с посланието ако те могат, можеш и ти. Мечтите на тези хора стигат до там да направят ремонт, да купят апартамент в София и да направят подарък на деца и внуци, т.е до чистата ненаситна ламя наречена консумация. Много е вероятно след година същите тези хора да са още по бедни, раздали заеми на близки и познати и цинично изоставени от тях когато парите свършат. Резултатът е тотално разочарование от хората, семейството, разпад на социалния кръг, който най-често е единственият източник на радост на най-бедните. Единствения спомен за печалбата е новата огромна плазма, по-голяма от тази на комшията и опреелено най-голямата в селото или квартала.

Защо става така? Напълно закономерно е - една от най-важните функции на парите е тази на измерители на стойност. Парите отиват при онзи, който може да създаде и предложи стойност на пазара на труда или този на стоки и услуги. Когато дадеш много пари на случаен човек, това не повишава неговата стойност - той остава същия беден и прост човек, но сега със самочуствието че е нещо повече от другите и може да стане бизнесмен, спонсор, меценат. Това фалшиво самочувствие го убива и закопава. 

Защо ли? Ако спечели един умен човек, той би разбрал че няма никакви заслуги че е спечелил, би сложил парите в банка и живял без лишения до края на живота си. Но не би - комплексите, егото, потиснатата  натрупаната злоба от беднотията на българина-  всичко това търси компенсация и я намира в непомерната консумация на стоки услуги и хора до момента в който парите свършат, свършва хубавия живот и приятелите. За да си богат, не трябва да имаш пари. Трябва да можеш да ги правиш и по-важно, да ги задържаш, а това не е умение което се учи с гледане на ТВ и запои всяка вечер.

Наричам бизнеса на Националната лотария циничен, защото едни богати и умни хора печелят от най-бедните и необразованите, хранейки ги с надежда, като едновременно ги превръщат в още по-бедни, разочаровани от живота. Националната лотария заедно с бързите кредити са главните виновни за междукласовата омраза която често прелива в агресия по улиците. Защо ли? Много просто - защото знаят, че е много по-лесно е да излъжеш бедния и простия, отколкото богатия и умния.

Всеки човек си има мечта. Аз мечтая за свят, в който когато поръчам кафе ще ме попитат:  "Желаете ли вестник Капитал с него?"

вторник, 13 февруари 2018 г.

Българинът не заслужава България

Няма в Европа по-красива страна от България - това мога да кажа с чисто сърце след като посетих по-голямата част от Европа - нито френската ривиера, нито Кан Ница и Марсилия, нито Коста Брава най-малко пък Гърция могат да се сравняват с българското море и българската природа. Лозята на Тоскана бледнеят пред нашите китни села в предбалкана, българското вино  е в пъти по-хубаво от френското и италианското. 

България има сам един проблем -  българите. Лош, неизлечим проблем. 7 милионен проблем. Страната ни е прекрасна машина с възможн най-лошия софтуерър и без възможност за форматирне. Българинът не заслужава България. Швейцарецът я заслужава. Обяснявам защо.

Българинът е с ниско самочувствие. Той е една торба с комплекси Работи много, печели малко, телефона му е на изплащане, колата му е 15  годишна бричка. Ходи неугледно небръснат, след 30 като правило шкембето расте неудържимо. Комплексите му често избиват в агресивност и хамалско поведение на пътя. Фрустрациите от това, че се чувства нереализиран се изсипват често върху най-близките - жената, понякога децата.

Българинът вини всеки друг за своя неуспех, но не и себе си. Виновно е турското робство, правителството, Бойко, работодателите, мафията, съседа, държавата, само не и той. Често го избива на фалшив патриотизъм и на 3 март публикува трибагреника във фейсбук, символа на същата тая държава, която вини за беднотията си. Понеже не успява да изгради и уможи богатство, той намира реализация в рушението на вече построеното и саморазрушението с бутилка уиски в компанията на себеподобни в края на седмицата.

Ах, българката! Най-красивата жена в света! Нейното самочувствие е по-ниско даже и от това на българина. От 15-тата си година тя не си позволява да излиза от къщи без килограм шпакловка на лицето и вафли в корените. Лието й е перфектно нарисувано, но с такава кисела и високомерна физиономия, че ефекта е обратен. Усмивката и радостта са редки гости на това лице. Българките са едноптипни – където в чужбина видиш симпатична девойка облечена като проститутка, с перфектно изправена коса с вафли в корените и и превзет глас можеш да си сигурен че е българка. Българката не знае какво иска и колко струва и цялата красота не може да компенсира това.

Европейците уважават, пазят и развиват красотата на родината си. Швейцарците и италианците са ревърнали Алпите в приказка, а ние изсичаме планините си за дървен материал. Зашото сме бедни ще каже някой. Не, защото сме мързеливи и не ни се работи, но ни се нагъва свинско и винско. Българинът на заслужава България. Не заслужава нейната природа и ресурси, Той превръща всичко  в сметище, капанче или гробище за коли защото е боклук отвътре. 

неделя, 4 февруари 2018 г.

Има ли клиентът право да мълчи?


Случва ли ви се, когато отидете на фризьор и докато прави вашата прическа, фризьорката да обсъжда с колежката си на висок глас къде е излизала снощи, техни общи познати, проблеми, неприятности? Тръгвали ли сте си с впечатлението че вместо релакс в салона  в  живота ви са нахълтали 100 МБ ненужно и максимално емоционално натоварено инфо?


Може би звучи странно, но когато отида на фризьор искам само прическа. От маникюристката искам маникюр, от масажистката масаж. Звучи просто и логично. Но никога не става така. 

В цената на услугата винаги е включена психотерапия на махленско ниво от типа, ауу верно ли? и ти кво? и той кво? Опитът да не предлагам лична информация се приема като грубост и признак на недоверие и следват две неща - цупене до края на процедурата или заливане с помия от собстения личен живот на специалистката.

Не помага нищо - смяна на салона, по-скъп, по-евтин, няма значение. Мълчанието не помага. Опитът да се насочи разговора към получаване на професионална консултация удря на камък. Няма значение за какво плащаш. Това, което ще получиш е пълна информация за личния живот на специалистката, медицинските й проблеми, мнението й за управлението на страната, състоянието на икономиката, децата, мъжете, жените и т.н. Всъщност всяка една фризьорка е нереализиран политически коментатор, журналист или психотерапевт.

Прическата ще направи между другото, и понякога резултатът може дори да е добър. Но често ставам от стола с усещането, че трябва да ми плати тя, а не аз. За компенсация на незадоволеното й чувство за личностна значимост. 

Ако чувствате в себе си призвание да бъдете нещо повече, моля ви, не ставайте сервитьорка, фризьорка или козметичка, защото ще сте вечно обидени на клиентите че искат от вас само професионална услуга. Учете и се реализирайте в желаната област или...си дръжте устата затворена.

Може би следващия път трябва да се подстрижа при някой политик или журналист?...

вторник, 30 януари 2018 г.

Без едно мога с едно не!

Като един неофит в света на алкохола винаги съм си мислела, че това е просто остроумна игра на думи, начин да се правиш на интересен пред публика. До момента в който на екскурзия в мюсулманска държава предстоеше проверка и екскурзовода каза който носи алкохол да го премести в чекирания багаж. За моя огромна изненада 50 от 52-мата човека в автобуса скочиха да спасяват ценната течност.


Тогава разбрах че българинът никъде не ходи без алкохол. Заедно с (или вместо!) четката за зъби и бельото половинката ракия в шише от минерална вода е задължително  за всяка нощувка е извън къщи. Голяма част от групата нямаше бански и джапанки за екскурзия през лятото но нямаше човек без "запаси" кактого наричаха с намигване.

Българинът на маса без алкохол не сяда, всяка вечер, всеки ден, особено като е на почивка. Пръчването на чаша бира или вино на място даже не се разглежда - нали си имаме домашно! Защо да даваме пари? То домашното също не е безплатно и откъм захар и откъм труд но кой ти гледа? Пък и с едно няма да се размине - нали помним че без едно мога, но с едно не.

От този ден започнах да забелязвам коняка в бутилките с кола, водката в бутилките с фанта и откровено ракия в шише от вода. Българите сме хора с отдавна разбита допаминова система, които пием не а да се почустваме добре, а за да не ни е зле. Липса на алкохол води до лошо настроение до тежка депресия, а и до скандали, както се убедих на гореспоменатата екскурзия когато запасите свършиха и нямаше откъде да се купи.

В европейските страни често виждам компании по заведенията седнали на обяд с (една) вино. При нас това го няма защото - без едно мога с едно не или защо да почвам като няма да се довърша. При нас удоволствието не е от вкуса на алкохола и съчетанинето му с храната. Не се пие ако трябва да се става от масат след час. Целта не е гастрономическо удоволствие а пълно и тотално сриване на задръжките и съответстващо поведение.

Българската група в чужбина е лесно да се различи - по официалните тоалети, пълен грим и прическа които някои дами се явяват за целодневен пешеходен тур и внимателните погледи на мъжете, отправени към сервитьора за съучастническото намигване, бележещо заветния момент, в който може да се извади алкохола.


неделя, 28 януари 2018 г.

Задръж асансьора!

Сещате ли се за тези хора които натискат по няколко пъти бутоните нагоре и надолу на асансьорите в мола за да дойде по бързо? Не става дума за децата, а за възрастни които с действията си напомнят на шизофреници които не са решили нагоре или надолу иска да пътуват, важното е да се качат на асансьор сега веднага!

Това са хората които се качват на асансьор със стрелка нагоре, когато са натискали бутона надолу и после отчаяно да натискат копчето за -2 в опит да го накарат да промени посоката си.


Те са същите които се втурват към и без това пълния асансьор с викове "Задръж асансьора" сякаш следващия няма да дойде до 30 сек. Винаги съм се чудила защо е толкова спешно да скочиш сега на секундата в някой асансьор след 2-3 часово шляене в мола. 

Това са хората които натискат бутона за повикване преди пълниня асансьор да е тръгнал и следва безкрайно отваряне и затваряне на врати, защото ако аз съм го изпуснал поне да си поиграя с времето на другите.

След всичко това мога да си призная че когато някой се втурне да тича към асансьора от 50 м с викове задръж, също като котоката на картинката, аз съм човека който натиска бутона "затвори"

сряда, 27 декември 2017 г.

Захаросана Коледа


По Коледа всичко е захаросано. Украсите, песните, усмивките, емоциите, фейсбук статусите, поздравленията. Всички се стараят да бъдат добри на Коледа, да спазват коледния дух. И това е ужасно. Защото трупат гняв и негодувание вътре в себе си. Когато човек се старае да бъда само добър и мил лошите неща неизбежно се натрупват в него и експлоадират в най неподходящия момент.

В нашето общество има табу за празниците. Дойде ли Коледа, всички започваме автоматично да играем ролята на щастливо изкарващи празника със семействата и роднините. Най добре скритата тайна за Коледа, срамна и крита по мълчаливо споразумение от всички е това е празниците носят радост щастие на всички, събират семейства и заздравяват връзки.

Всички знаем че това не е винаги така. Празниците носят понякога самота, понякога скандали с близките, водят до конфликти, разочарования и раздели. Коледа катализатор на отношенията между роднини които не са се виждали отдавна, живеят далеч, често имат история на спорове за подялба на имущество, скрити претенции, интриги. Често около трапезата с нарастване на алкохолния градус избухват стари спорове, излизат на повърхността стари обиди. Идилията към която се стремим да изобразим, подхранвана от коледни песнички и коледни филми, понякога отнема твърде много енергия и сили, но всички като по команда се стараем да поддържаме „коледния дух“ и захаросаното, неискрено настроение.

Социалната норма е , че щастлив или не, трябва да се преструваш. Не е допустимо да кажеш, че трескавата истерия по подготовката на празника и купуване а подаръци за всички, балансиране между роднините които не си говорят, избягване на конфликти ни идва на всички малко в повече. Това е социално табу, също като да биеш дете.

На Коледа й липсва автентичност. Коледа ни прави неистински, лицемерни. Никой не може даа изпитва само положителни емоции. Докато в ежедневния живот ние си позволяваме да бъдем весели когато ни е весел и тъжно когато сме тъжни, на Коледа е забранено да си тъжен, самотен, депресиран. Трябва да си с близките и трябва да се преструваш. Това ни отдалечава от нашата истинска същност, от истинските ни чувства. Липсва ни свобода да се държим така както наистина се чувстваме. Това е моят главен проблем с Коледа.

Аз не съм против семейните събирания и празнуване, напротив, намирам ги за много хубави и важни, особено за децата, но не само на Коледа, а по всяко време, когато изпитваме нужда от това, когато си липсваме, без да слагаме огромни трапези и да се разоряваме за подаръци и да постваме във Фейсбук сладникави статуси. Нека се събираме не само по команда на матрицата на определен ден от годината. Да се наслаждаваме на компанията на тези, които чувстваме близки при всяка възможност, когато и както чувствата ни го подсказват. Да бъдем верни на себе си.


Това искам да пожелая на всички. Бъдете истински, верни на себе си и щастливи с близките си всеки ден от годината.

петък, 24 ноември 2017 г.

Жената е перфектен изпълнител но лош ръководител.

Във фейсбук четох статистика, че жените у нас и по света получавали 80% от приходите на мъжете. Някоя вкиснала ниско платена счетоводителка дори е изчислила, че поради тази разлика след 26 октомври жената работела безплатно.

Мъжете и жените в съвременния свят имат равни граждански права, но това не значи че са еднакви по природа. Равенство в заплащането няма и не може да има и то не поради някаква световна мъжка конспирация а поради простите различия в мъжката и женската природа и правилата на свободния пазар.

Да вземем един млад мъж и млада жена, завършили университет и навлизащи на пазара на труда. На тази възраст двамата имат диаметрално противоположни цели и задачи. Мъжът е готов да вложи много за да се самореализира, да спечели и натрупа ресурси за бъдещия си живот. Жената бидейки също толкова умна и добре образована има преди всичко висока репродуктивна стойност и желание да я реализира, често на всяка цена.

Мъжът ходи на работа за да печели пари, власт, влияние, жената за да си намери мъж или да не скучае, докато се появи принца на белия кон. Като алтернатива – да печели парички за дрешки, маникюр и кафенце с приятелки. Това е ясно на работодателите. Ясно е също че жената ще напусне като забременее и често с голяма радост и никога няма да погледне назад. Кой ще я издържа тогава – мъжът. Това е логиката мъжа да има по-голяма заплата. Доходът на жените зависи от броя на децата и времето, посветено за отглеждането им. Доходът на мъжът е непрекъснат през целия му живот.

Дори когато децата поотраснат, интересите на жената, нейното чувство за самореализация не идва от работата, а от семейството. Там лежи истински сърцето й. Докато има семейство и там всичко е добре, за нея е почти все едно какво работи и колко получава – така е създадена по природа. Затова жената цени по-ниско своя труд и е склонна да го продава по-евтино – той не е най-съществената част от нейната Аз-концепция.

Това е причината да има по-малко жени композитори, атомни физици и космонавти. Не точно защото са неспособни да станата такива, ако поискат. Просто те не искат, защото го няма този драйв към приключения откривателство и риск. Тяхната природна роля е да опазят и да съхранят поколението. Затова когато се сравняват мъжките доходи с женските се получава неравенство. Жените често избират доброволно по-ниско платени професии за да имат време за децата и няма как за това да получават равно заплащане.

Лицемерно е от страна на жените да изискват въвеждането на системата на квотите – например в политиката да има 30% жени. Това явление противоречи изцяло на свободния пазар на труда и гарантира, че една средно квалифицирана жена ще влезе там, където не може да влезе по-квалифициран за работата мъж. Като жена отговорно заявявам, че жените не трябва да ползват протекции. Ако желаят да се съревновават с мъжете в мъжките професии, то трябва да го правят на общи основания.

Всички познаваме жени, които успяват в мъжкия свят на бизнаса, политиката, правото и печелят не по-малко от мъжете, понякога дори повече. Това са жени, изпълнили успешно своята репродуктивна задача и са на възраст, на която могат да развият качества и умения, присъщи на мъжете по рождение, които да им помогнат да успеят в професионалния свят.

Младата жена е перфектен изпълнител, защото е по природа съвестна и прилежна, но лош ръководител, защото на тази възраст няма твърдостта да ръководи. Това не е заговор. Това е природа. Независимо дали ни харесва или не.

четвъртък, 26 октомври 2017 г.

Фройд: Не е целулитът, егото е. Защо добрите момичета са използвани, а лошите обичани

Отивам на кафе с приятелка...всички интересни истори започват така. Оплаква ми се от липса на внимание и уважение от приятеля си въпреки че прави всичко за него – с други думи стандартно женско „кафе“. 

Тази сладурана тежи не повече от 50 кг е с перфектни мерки. Когато отказва сметана към кафето-а знам че го обича така-ми казва че трябва да внимава защото трупа на бедрата и започва да щипе с омраза прекрасните си без грам целулит бедра разбирам че нещо не е наред. Следва гениалната й теза – проблемите й във връзката се дължат на неперфектния й външен вид.

Да си жена означава никога не се чувстваш достатъчно красива, слаба, млада, перфектна. Това чувство е познато а всяка една от нас и така ние се превръщаме в своите най-ожесточени критици, фокусирани върху най-малкия недостатък, обвинявайки го за своите любовни неуспехи. Всъщност, ключа към всички успехи, любовни и житейски, се крие другаде, и няма нищо общо с нашия външен вид, възраст и характер. Фройд го е нарекъл безсъзнателно.

Безсъзнателната част от личността ни е като голям дебел килим, под който крием всички неприемливи за нас импулси, емоции, мнения, всичко, което на отговаря на идеалния ни „Аз“. В резултат на това ставаме половин личности, заети с търсенето на „втората си половинка“. Неуспехите, които търпим в това търсене и в живота въобще не се крие в това че имаме недостатъци в характера или външния вид, а в това, че ги крием усърдно под килима не само от другите, но и от самите нас.

Това, което привлича най-много противоположния пол към нас е цялостостта на нашето Его, осъзнаването и безусловно приемане на това, което сме. Безсъзнателното винаги се стреми към цялостност и може да го постигне ако не му пречим. Цялостността означава да си дадем разрешение да бъдем всякакви – добри и лоши, мили и груби, благородни и егоисти стиснати и щедри - целия спектър от емоции който е заложен в нас като човешко същество.

Всички неудачи в отношенията ни с хората са породени от от изтласкване на неприемливите по наше мнение импулси, качества, поведение и проектиране на тези недостатъци навън върху другите. Това уязвява цялостността на егото и ни прави да изглеждаме слаби и неинтересни в очите на хората. Това кара партньорите ни да се оглеждат за алтернативна връзка, за да си набавят отхвърлените от нас качества и поведение – тяхното безсъзнателно също се стреми към цялостност.

Разбира се гаранция във връзките няма. Но Фройд ни подсказва най-важното нещо, което да направим за себе си и връзката си – да бъдем максимално цялостни, да не отхвърляме и презираме никоя част от себе си. И когато нещо не върви, да не отправяме първо поглед към целулита или бръчките, а към това, къде не сме харесали нещо в себе си и сме го замели под килима.

Жените, които се стремят да бъдат само в положителния спектър, обръщайки гръб на своята сянка, са много удобни за използване и винаги биват използвани от всички. Тези, които се приемат в своята цялостност биват уважавани, понякога, рядко, дори обичани.

Изборът е на всяка една от нас.