петък, 16 февруари 2018 г.

Продавачи на надежда

Обичам кафе, най-много това, което се продава в Lafka (продуктово позициониране;). Всеки път, неизменно, продавачките ме питат: "Ще си пробвате ли късмета?". Първия път даже не разбрах за какво става дума - продавачката беше симпатична и едва ли й липсваха желаещи да си пробват късмета с нея. От скоро започнаха да питат по-конкретно: "Искате ли билетче с кафето?" Е, това по го разбирам. Но отковорът пак е не. За голямо учудване на продавачката и другите клиенти. В света на Lafka кафе без билетче е нещо като кафе без цигара, а значи кафе без удоволствие. Кафе с билетче като нов прдукт на пазара. Преди можеше спокойнода пиеш кафе сутрин за 80 ст. Сега трябва да е кафе с билетче за 5.80 лв.

Всеки ден от рекламите на националната лотария бедни хорица от село ни обясняват как всяка сутрин търкат билетче с кафето и ето на, накрая са спечелили. Това е новия модел на забогатяване на най-бедните, необразовани слоеве на населението. Вече не е необходимо да имаш образование, квакификация, лични умения. Сега е необходимо само да търкаш. "Печелившите" в рекламите никога не са интелигентни, чисто облечени и правилно говорещи представители на средната или висока класа, които ще използват парите примерно да изпратят децата да учат в чужбина. Вие чували ли сте за такива хора? Аз не. Винаги са хора от затънтени села, от най-долните класи или маргинални етноси. 

Този парадокс може да има две обяснения. Първото е че умните хора не играят лотария и следивателно няма как да спечелят. Второто е че печелившите се подбират целенасочено с посланието ако те могат, можеш и ти. Мечтите на тези хора стигат до там да направят ремонт, да купят апартамент в София и да направят подарък на деца и внуци, т.е до чистата ненаситна ламя наречена консумация. Много е вероятно след година същите тези хора да са още по бедни, раздали заеми на близки и познати и цинично изоставени от тях когато парите свършат. Резултатът е тотално разочарование от хората, семейството, разпад на социалния кръг, който най-често е единственият източник на радост на най-бедните. Единствения спомен за печалбата е новата огромна плазма, по-голяма от тази на комшията и опреелено най-голямата в селото или квартала.

Защо става така? Напълно закономерно е - една от най-важните функции на парите е тази на измерители на стойност. Парите отиват при онзи, който може да създаде и предложи стойност на пазара на труда или този на стоки и услуги. Когато дадеш много пари на случаен човек, това не повишава неговата стойност - той остава същия беден и прост човек, но сега със самочуствието че е нещо повече от другите и може да стане бизнесмен, спонсор, меценат. Това фалшиво самочувствие го убива и закопава. 

Защо ли? Ако спечели един умен човек, той би разбрал че няма никакви заслуги че е спечелил, би сложил парите в банка и живял без лишения до края на живота си. Но не би - комплексите, егото, потиснатата  натрупаната злоба от беднотията на българина-  всичко това търси компенсация и я намира в непомерната консумация на стоки услуги и хора до момента в който парите свършат, свършва хубавия живот и приятелите. За да си богат, не трябва да имаш пари. Трябва да можеш да ги правиш и по-важно, да ги задържаш, а това не е умение което се учи с гледане на ТВ и запои всяка вечер.

Наричам бизнеса на Националната лотария циничен, защото едни богати и умни хора печелят от най-бедните и необразованите, хранейки ги с надежда, като едновременно ги превръщат в още по-бедни, разочаровани от живота. Националната лотария заедно с бързите кредити са главните виновни за междукласовата омраза която често прелива в агресия по улиците. Защо ли? Много просто - защото знаят, че е много по-лесно е да излъжеш бедния и простия, отколкото богатия и умния.

Всеки човек си има мечта. Аз мечтая за свят, в който когато поръчам кафе ще ме попитат:  "Желаете ли вестник Капитал с него?"

вторник, 13 февруари 2018 г.

Българинът не заслужава България

Няма в Европа по-красива страна от България - това мога да кажа с чисто сърце след като посетих по-голямата част от Европа - нито френската ривиера, нито Кан Ница и Марсилия, нито Коста Брава най-малко пък Гърция могат да се сравняват с българското море и българската природа. Лозята на Тоскана бледнеят пред нашите китни села в предбалкана, българското вино  е в пъти по-хубаво от френското и италианското. 

България има сам един проблем -  българите. Лош, неизлечим проблем. 7 милионен проблем. Страната ни е прекрасна машина с възможн най-лошия софтуерър и без възможност за форматирне. Българинът не заслужава България. Швейцарецът я заслужава. Обяснявам защо.

Българинът е с ниско самочувствие. Той е една торба с комплекси Работи много, печели малко, телефона му е на изплащане, колата му е 15  годишна бричка. Ходи неугледно небръснат, след 30 като правило шкембето расте неудържимо. Комплексите му често избиват в агресивност и хамалско поведение на пътя. Фрустрациите от това, че се чувства нереализиран се изсипват често върху най-близките - жената, понякога децата.

Българинът вини всеки друг за своя неуспех, но не и себе си. Виновно е турското робство, правителството, Бойко, работодателите, мафията, съседа, държавата, само не и той. Често го избива на фалшив патриотизъм и на 3 март публикува трибагреника във фейсбук, символа на същата тая държава, която вини за беднотията си. Понеже не успява да изгради и уможи богатство, той намира реализация в рушението на вече построеното и саморазрушението с бутилка уиски в компанията на себеподобни в края на седмицата.

Ах, българката! Най-красивата жена в света! Нейното самочувствие е по-ниско даже и от това на българина. От 15-тата си година тя не си позволява да излиза от къщи без килограм шпакловка на лицето и вафли в корените. Лието й е перфектно нарисувано, но с такава кисела и високомерна физиономия, че ефекта е обратен. Усмивката и радостта са редки гости на това лице. Българките са едноптипни – където в чужбина видиш симпатична девойка облечена като проститутка, с перфектно изправена коса с вафли в корените и и превзет глас можеш да си сигурен че е българка. Българката не знае какво иска и колко струва и цялата красота не може да компенсира това.

Европейците уважават, пазят и развиват красотата на родината си. Швейцарците и италианците са ревърнали Алпите в приказка, а ние изсичаме планините си за дървен материал. Зашото сме бедни ще каже някой. Не, защото сме мързеливи и не ни се работи, но ни се нагъва свинско и винско. Българинът на заслужава България. Не заслужава нейната природа и ресурси, Той превръща всичко  в сметище, капанче или гробище за коли защото е боклук отвътре. 

неделя, 4 февруари 2018 г.

Има ли клиентът право да мълчи?


Случва ли ви се, когато отидете на фризьор и докато прави вашата прическа, фризьорката да обсъжда с колежката си на висок глас къде е излизала снощи, техни общи познати, проблеми, неприятности? Тръгвали ли сте си с впечатлението че вместо релакс в салона  в  живота ви са нахълтали 100 МБ ненужно и максимално емоционално натоварено инфо?


Може би звучи странно, но когато отида на фризьор искам само прическа. От маникюристката искам маникюр, от масажистката масаж. Звучи просто и логично. Но никога не става така. 

В цената на услугата винаги е включена психотерапия на махленско ниво от типа, ауу верно ли? и ти кво? и той кво? Опитът да не предлагам лична информация се приема като грубост и признак на недоверие и следват две неща - цупене до края на процедурата или заливане с помия от собстения личен живот на специалистката.

Не помага нищо - смяна на салона, по-скъп, по-евтин, няма значение. Мълчанието не помага. Опитът да се насочи разговора към получаване на професионална консултация удря на камък. Няма значение за какво плащаш. Това, което ще получиш е пълна информация за личния живот на специалистката, медицинските й проблеми, мнението й за управлението на страната, състоянието на икономиката, децата, мъжете, жените и т.н. Всъщност всяка една фризьорка е нереализиран политически коментатор, журналист или психотерапевт.

Прическата ще направи между другото, и понякога резултатът може дори да е добър. Но често ставам от стола с усещането, че трябва да ми плати тя, а не аз. За компенсация на незадоволеното й чувство за личностна значимост. 

Ако чувствате в себе си призвание да бъдете нещо повече, моля ви, не ставайте сервитьорка, фризьорка или козметичка, защото ще сте вечно обидени на клиентите че искат от вас само професионална услуга. Учете и се реализирайте в желаната област или...си дръжте устата затворена.

Може би следващия път трябва да се подстрижа при някой политик или журналист?...

вторник, 30 януари 2018 г.

Без едно мога с едно не!

Като един неофит в света на алкохола винаги съм си мислела, че това е просто остроумна игра на думи, начин да се правиш на интересен пред публика. До момента в който на екскурзия в мюсулманска държава предстоеше проверка и екскурзовода каза който носи алкохол да го премести в чекирания багаж. За моя огромна изненада 50 от 52-мата човека в автобуса скочиха да спасяват ценната течност.


Тогава разбрах че българинът никъде не ходи без алкохол. Заедно с (или вместо!) четката за зъби и бельото половинката ракия в шише от минерална вода е задължително  за всяка нощувка е извън къщи. Голяма част от групата нямаше бански и джапанки за екскурзия през лятото но нямаше човек без "запаси" кактого наричаха с намигване.

Българинът на маса без алкохол не сяда, всяка вечер, всеки ден, особено като е на почивка. Пръчването на чаша бира или вино на място даже не се разглежда - нали си имаме домашно! Защо да даваме пари? То домашното също не е безплатно и откъм захар и откъм труд но кой ти гледа? Пък и с едно няма да се размине - нали помним че без едно мога, но с едно не.

От този ден започнах да забелязвам коняка в бутилките с кола, водката в бутилките с фанта и откровено ракия в шише от вода. Българите сме хора с отдавна разбита допаминова система, които пием не а да се почустваме добре, а за да не ни е зле. Липса на алкохол води до лошо настроение до тежка депресия, а и до скандали, както се убедих на гореспоменатата екскурзия когато запасите свършиха и нямаше откъде да се купи.

В европейските страни често виждам компании по заведенията седнали на обяд с (една) вино. При нас това го няма защото - без едно мога с едно не или защо да почвам като няма да се довърша. При нас удоволствието не е от вкуса на алкохола и съчетанинето му с храната. Не се пие ако трябва да се става от масат след час. Целта не е гастрономическо удоволствие а пълно и тотално сриване на задръжките и съответстващо поведение.

Българската група в чужбина е лесно да се различи - по официалните тоалети, пълен грим и прическа които някои дами се явяват за целодневен пешеходен тур и внимателните погледи на мъжете, отправени към сервитьора за съучастническото намигване, бележещо заветния момент, в който може да се извади алкохола.


неделя, 28 януари 2018 г.

Задръж асансьора!

Сещате ли се за тези хора които натискат по няколко пъти бутоните нагоре и надолу на асансьорите в мола за да дойде по бързо? Не става дума за децата, а за възрастни които с действията си напомнят на шизофреници които не са решили нагоре или надолу иска да пътуват, важното е да се качат на асансьор сега веднага!

Това са хората които се качват на асансьор със стрелка нагоре, когато са натискали бутона надолу и после отчаяно да натискат копчето за -2 в опит да го накарат да промени посоката си.


Те са същите които се втурват към и без това пълния асансьор с викове "Задръж асансьора" сякаш следващия няма да дойде до 30 сек. Винаги съм се чудила защо е толкова спешно да скочиш сега на секундата в някой асансьор след 2-3 часово шляене в мола. 

Това са хората които натискат бутона за повикване преди пълниня асансьор да е тръгнал и следва безкрайно отваряне и затваряне на врати, защото ако аз съм го изпуснал поне да си поиграя с времето на другите.

След всичко това мога да си призная че когато някой се втурне да тича към асансьора от 50 м с викове задръж, също като котоката на картинката, аз съм човека който натиска бутона "затвори"

сряда, 27 декември 2017 г.

Захаросана Коледа


По Коледа всичко е захаросано. Украсите, песните, усмивките, емоциите, фейсбук статусите, поздравленията. Всички се стараят да бъдат добри на Коледа, да спазват коледния дух. И това е ужасно. Защото трупат гняв и негодувание вътре в себе си. Когато човек се старае да бъда само добър и мил лошите неща неизбежно се натрупват в него и експлоадират в най неподходящия момент.

В нашето общество има табу за празниците. Дойде ли Коледа, всички започваме автоматично да играем ролята на щастливо изкарващи празника със семействата и роднините. Най добре скритата тайна за Коледа, срамна и крита по мълчаливо споразумение от всички е това е празниците носят радост щастие на всички, събират семейства и заздравяват връзки.

Всички знаем че това не е винаги така. Празниците носят понякога самота, понякога скандали с близките, водят до конфликти, разочарования и раздели. Коледа катализатор на отношенията между роднини които не са се виждали отдавна, живеят далеч, често имат история на спорове за подялба на имущество, скрити претенции, интриги. Често около трапезата с нарастване на алкохолния градус избухват стари спорове, излизат на повърхността стари обиди. Идилията към която се стремим да изобразим, подхранвана от коледни песнички и коледни филми, понякога отнема твърде много енергия и сили, но всички като по команда се стараем да поддържаме „коледния дух“ и захаросаното, неискрено настроение.

Социалната норма е , че щастлив или не, трябва да се преструваш. Не е допустимо да кажеш, че трескавата истерия по подготовката на празника и купуване а подаръци за всички, балансиране между роднините които не си говорят, избягване на конфликти ни идва на всички малко в повече. Това е социално табу, също като да биеш дете.

На Коледа й липсва автентичност. Коледа ни прави неистински, лицемерни. Никой не може даа изпитва само положителни емоции. Докато в ежедневния живот ние си позволяваме да бъдем весели когато ни е весел и тъжно когато сме тъжни, на Коледа е забранено да си тъжен, самотен, депресиран. Трябва да си с близките и трябва да се преструваш. Това ни отдалечава от нашата истинска същност, от истинските ни чувства. Липсва ни свобода да се държим така както наистина се чувстваме. Това е моят главен проблем с Коледа.

Аз не съм против семейните събирания и празнуване, напротив, намирам ги за много хубави и важни, особено за децата, но не само на Коледа, а по всяко време, когато изпитваме нужда от това, когато си липсваме, без да слагаме огромни трапези и да се разоряваме за подаръци и да постваме във Фейсбук сладникави статуси. Нека се събираме не само по команда на матрицата на определен ден от годината. Да се наслаждаваме на компанията на тези, които чувстваме близки при всяка възможност, когато и както чувствата ни го подсказват. Да бъдем верни на себе си.


Това искам да пожелая на всички. Бъдете истински, верни на себе си и щастливи с близките си всеки ден от годината.

петък, 24 ноември 2017 г.

Жената е перфектен изпълнител но лош ръководител.

Във фейсбук четох статистика, че жените у нас и по света получавали 80% от приходите на мъжете. Някоя вкиснала ниско платена счетоводителка дори е изчислила, че поради тази разлика след 26 октомври жената работела безплатно.

Мъжете и жените в съвременния свят имат равни граждански права, но това не значи че са еднакви по природа. Равенство в заплащането няма и не може да има и то не поради някаква световна мъжка конспирация а поради простите различия в мъжката и женската природа и правилата на свободния пазар.

Да вземем един млад мъж и млада жена, завършили университет и навлизащи на пазара на труда. На тази възраст двамата имат диаметрално противоположни цели и задачи. Мъжът е готов да вложи много за да се самореализира, да спечели и натрупа ресурси за бъдещия си живот. Жената бидейки също толкова умна и добре образована има преди всичко висока репродуктивна стойност и желание да я реализира, често на всяка цена.

Мъжът ходи на работа за да печели пари, власт, влияние, жената за да си намери мъж или да не скучае, докато се появи принца на белия кон. Като алтернатива – да печели парички за дрешки, маникюр и кафенце с приятелки. Това е ясно на работодателите. Ясно е също че жената ще напусне като забременее и често с голяма радост и никога няма да погледне назад. Кой ще я издържа тогава – мъжът. Това е логиката мъжа да има по-голяма заплата. Доходът на жените зависи от броя на децата и времето, посветено за отглеждането им. Доходът на мъжът е непрекъснат през целия му живот.

Дори когато децата поотраснат, интересите на жената, нейното чувство за самореализация не идва от работата, а от семейството. Там лежи истински сърцето й. Докато има семейство и там всичко е добре, за нея е почти все едно какво работи и колко получава – така е създадена по природа. Затова жената цени по-ниско своя труд и е склонна да го продава по-евтино – той не е най-съществената част от нейната Аз-концепция.

Това е причината да има по-малко жени композитори, атомни физици и космонавти. Не точно защото са неспособни да станата такива, ако поискат. Просто те не искат, защото го няма този драйв към приключения откривателство и риск. Тяхната природна роля е да опазят и да съхранят поколението. Затова когато се сравняват мъжките доходи с женските се получава неравенство. Жените често избират доброволно по-ниско платени професии за да имат време за децата и няма как за това да получават равно заплащане.

Лицемерно е от страна на жените да изискват въвеждането на системата на квотите – например в политиката да има 30% жени. Това явление противоречи изцяло на свободния пазар на труда и гарантира, че една средно квалифицирана жена ще влезе там, където не може да влезе по-квалифициран за работата мъж. Като жена отговорно заявявам, че жените не трябва да ползват протекции. Ако желаят да се съревновават с мъжете в мъжките професии, то трябва да го правят на общи основания.

Всички познаваме жени, които успяват в мъжкия свят на бизнаса, политиката, правото и печелят не по-малко от мъжете, понякога дори повече. Това са жени, изпълнили успешно своята репродуктивна задача и са на възраст, на която могат да развият качества и умения, присъщи на мъжете по рождение, които да им помогнат да успеят в професионалния свят.

Младата жена е перфектен изпълнител, защото е по природа съвестна и прилежна, но лош ръководител, защото на тази възраст няма твърдостта да ръководи. Това не е заговор. Това е природа. Независимо дали ни харесва или не.

четвъртък, 26 октомври 2017 г.

Фройд: Не е целулитът, егото е. Защо добрите момичета са използвани, а лошите обичани

Отивам на кафе с приятелка...всички интересни истори започват така. Оплаква ми се от липса на внимание и уважение от приятеля си въпреки че прави всичко за него – с други думи стандартно женско „кафе“. 

Тази сладурана тежи не повече от 50 кг е с перфектни мерки. Когато отказва сметана към кафето-а знам че го обича така-ми казва че трябва да внимава защото трупа на бедрата и започва да щипе с омраза прекрасните си без грам целулит бедра разбирам че нещо не е наред. Следва гениалната й теза – проблемите й във връзката се дължат на неперфектния й външен вид.

Да си жена означава никога не се чувстваш достатъчно красива, слаба, млада, перфектна. Това чувство е познато а всяка една от нас и така ние се превръщаме в своите най-ожесточени критици, фокусирани върху най-малкия недостатък, обвинявайки го за своите любовни неуспехи. Всъщност, ключа към всички успехи, любовни и житейски, се крие другаде, и няма нищо общо с нашия външен вид, възраст и характер. Фройд го е нарекъл безсъзнателно.

Безсъзнателната част от личността ни е като голям дебел килим, под който крием всички неприемливи за нас импулси, емоции, мнения, всичко, което на отговаря на идеалния ни „Аз“. В резултат на това ставаме половин личности, заети с търсенето на „втората си половинка“. Неуспехите, които търпим в това търсене и в живота въобще не се крие в това че имаме недостатъци в характера или външния вид, а в това, че ги крием усърдно под килима не само от другите, но и от самите нас.

Това, което привлича най-много противоположния пол към нас е цялостостта на нашето Его, осъзнаването и безусловно приемане на това, което сме. Безсъзнателното винаги се стреми към цялостност и може да го постигне ако не му пречим. Цялостността означава да си дадем разрешение да бъдем всякакви – добри и лоши, мили и груби, благородни и егоисти стиснати и щедри - целия спектър от емоции който е заложен в нас като човешко същество.

Всички неудачи в отношенията ни с хората са породени от от изтласкване на неприемливите по наше мнение импулси, качества, поведение и проектиране на тези недостатъци навън върху другите. Това уязвява цялостността на егото и ни прави да изглеждаме слаби и неинтересни в очите на хората. Това кара партньорите ни да се оглеждат за алтернативна връзка, за да си набавят отхвърлените от нас качества и поведение – тяхното безсъзнателно също се стреми към цялостност.

Разбира се гаранция във връзките няма. Но Фройд ни подсказва най-важното нещо, което да направим за себе си и връзката си – да бъдем максимално цялостни, да не отхвърляме и презираме никоя част от себе си. И когато нещо не върви, да не отправяме първо поглед към целулита или бръчките, а към това, къде не сме харесали нещо в себе си и сме го замели под килима.

Жените, които се стремят да бъдат само в положителния спектър, обръщайки гръб на своята сянка, са много удобни за използване и винаги биват използвани от всички. Тези, които се приемат в своята цялостност биват уважавани, понякога, рядко, дори обичани.

Изборът е на всяка една от нас.


понеделник, 17 юли 2017 г.

Човекът-социално животно?

Всеки курс по социална психология неизменно започва с цитата на Елиът Арънсън е „човекът-социално животно„ от средата на миналия век. Навсякъде де подчертава, че човек може да реализира човешката си природа само в средата на себеподобните си. Това, което прави човека човек, това е средата на други хора. Това е проповядвано като неоспорима аксиома от Арънсън досега принизява Човека до мравка, която има смисъл и значение само като част от мравуняка, в който живее. С това не съм съгласна. Човека е човек, независимо дали е в социална среда или. Средата задоволява някои нужди, които повечето хора не могат да задоволяват сами – но като цяло не тя е тази която прави човека Човек.

Някак си не ми се вярва, е идеята на Създателя е сътвори зависими същества, зависими от другите от себе си, от средата, в която се намират. Смятам, че човекът е създаден горд и независим и ценен сам по себе си. Самотата и отшелничеството са дефолтни състояния на самодостатъчния човек, а не дефицити или „страх от общуване“ Всъщност, никакъв страх от общуване няма. Просто има хора, за които стойността на това, което могат да получат от околните прекалено ниска, а цената прекалено висока, за да си струва контакта с тях, затова съзнателно филтрират много сериозно контактите си. Това не е детска травма, не е шизоиден тип личност. Това е прагматичната сметка на човек, който осъзнава, че в отношенията си с другите може да бъде само донор.

Търсенето на социално одобрение, което виждаме навсякъде, най-вече в социалните медии, наистина превръща човека в животно, готово на всичко за поредния лайк. Лайковете галят ущърбното и потиснато его на съвременния човек. До някаква степен, всички ние сме несамостоятелни и зависими от мненията на околните, включително и аз. Работата е там – да не го приемаме за дефолтно, подразбирашо се състояние, както го е приел Арънсън. Нуждата от социална среда и одобрение е невроза, зависимост, която не може да приемаме за норма, състояние, от което трябва да търсим освобождението си, вместо да се гордеем с него. Социалното общуване е лукс, който трябва да си позволяваме в малки дози, като черния хайвер. Повечето от нас грабят алчно от общуването с пълни шепи, никога сити, никога задоволени.

Накрая - накратко за връзките. Свикнали сме да смятаме, че те са неотменна част от нашия живот, мерители за нашата успешност, индикатори за социален статус. Връзките с другите имат смисъл, когато допринасят за нашето усещане за благополучие, а не по подразбиране. За психологически здравия човек те винаги са на вторични на самия човек, на неговата самореализация. Самореализацията чрез връзка е измамно понятие, невъзможна по определение.

Ние българите имаме нужда от малко повече индивидуаизъм, в смисъла на преследването на личните цели и желания без корекция спрямо това, дали те ще бъдат одобрени от семейството, приятелите, или някоя друга значима група. Най-маллкото заради прякопропорционалната зависимост между степента на индивидуализъм и стандартана живот :)


Без да омаловажавам труда на Арънсън, аз не се чувствам социално животно. А вие?

петък, 23 юни 2017 г.

Тренингите – път към знанието или експлоатация на човешките дефицити

Винаги съм разглеждала тренингите като една възможност за кратко време да получиш концентрирани знания в някоя нова област или нов поглед към интересна на даден етап от живота ми тема. Имало е случаи, когато това наистина е ставало. За съжаление повечето тренинги на които попадам напоследък с горепосочената цел се оказват нещо съвсем различно. Не е тайна, че на тренинги ходят по-често жени и водещите за нещастие също са най-често жени. За съжаление защото независимо от обявената тема на тренинга която е насочена към професионалното ми развитие, водещите неминуемо успяват да го превърнат в група за взаимопомощ и детска градина.

Тезата ми е, че тренингите и семинарите, водени и предназначени за жени са машини за пари, стремейки се да експлоатират жени които са нечути, неразбрани, неподкрепени в живота си, терзани от съмнения и чувство за вина. Това което те търсят не е познание как да подобрят живота си, а да бъдат просто чути, забелязани, подкрепени дори в ситуации в които очевидно грешат, да вентилират фрустрациите си от живота, който не им харесва и в който не са успели, да получат пространство за изява, което живота, бидейки строг, но справедлив, им отказва. Липсва реална оценка, липсва конструктивна критика или сериозен анализ. Това, което се продава под формата на професионален тренинг е изслушване и погалване по главата – за да се върнеш пак и да платиш пак.

За тези от вас които не са били на тренинг – ето какво се случва, независимо от обявената тема и насоченост на семинара. Любим на всички водещи похват да разположат участниците в кръгче, така че да се размие йерархията и границите между обучаващият и обучаемите. Обстановката се деформализира чрез разполагане на участниците много близко един до друг в тясно пространство. Неизбежно всеки тренинг започва с насърчаване на участниците да споделят колкото е възможно повее информация за себе си, много повее, отколкото е необходимо за едно общуване във формална среда. Представянето отнема ужасно много време, особено ако някоя от участничките, насърчавана от водещата, реши да споделя всичките сии проблеми от раждането насам. След всяка една разгледана тема водещата не задава логичния въпрос „Разбрахте ли?“ а напълно нерелевантния „Как се чувствате?“ и всяка една участничка е длъжна по ред да отговори. На въпросите ми по същество се отговаря накратко и често повърхностно, като вместо това съм насърчаване „да не се затварям“ и „повече да споделям“!!?!! Как споделянето на това как се чувствам може да е тема на професионално обучение?

Интересното е, че всъщност съм единствената която е недоволна от това положение на нещата. Оказва се, всички играят на играта „Царят е гол“ Изглежда че всички освен ме са наясно, че темата на семинара е само привидна, за да изглежда че се занимаваме с нещо сериозно, а всъщност ще си говорим „женски работи“ на цената на специализиран професионален семинар. Горчивата истина е, че жените не се интересуваме от знания и професионална реализация, а от това да решим личните си проблеми сме готови да плащаме отново и отново не за нови познания, а за разбиране и одобрение, за валидация на собствената ни ценност, все неща, които би трябвало да получаваме от света в замяна на нашата стойност като хора.

В края на всеки тренинг се оказва, че емоциите на участничките и водещата са превалирали над споделяната нова информация, за която всъщност съм платила а в замяна съм получила историята на живота на 10 непознати за мен жени в стил „искрено и лично“. И сякаш това не е достатъчно, следват прегръдки, обмяна на контакти и създаване на фейсбук група, в която да продължи сапунения сериал. А да, и снимки със сертификатите за професионална пригодност. И те няма да попречат, нали? Винаги може да се похвалим на приятелки къде сме били и как се „развиваме“ професионално.