понеделник, 26 ноември 2018 г.

Живот на кредит


В свят в който всички живеят на кредит това е едва ли не абсурдно да потребляваш по-малко, отколкото да можеш да си позволиш??? Знам че е лесно да имаш всичко на изплащане като почнем от телефон, кола, жилище и почивка и свършим с топ матрак от телешопа. В България няма разлика в потреблението на бедни и богати първи да си купят новия айфон и да платят 10 лв. за кафе в най модното заведение са хората с ниски и средни заплати. Ясно е , е това е компенсаторен механизъм и избиване на комплекси по важно е да те видят, да изглеждаш, а не да си.

Животът на кредит обаче не е само цветя и рози той си има доста висока цена, която някак си остава скрита загубата на контрол над собствения си живот. Когато живееш на кредит, ти не си себе си. Принуден си да подчиниш всичките си решения на това, че дължиш пари. Не работиш това, което ти харесва, а това което ти плаща кредите. Не напускаш, когато няма отпуска и стоиш на работа до 8, защото имаш кредит. Всички мисли са тясно свързани със заветната дата на вноската ще можеш ли да я платиш? Не дай боже да се разболееш ходиш болен на работа защото плащаш кредит. Взимаш кредит за скъпа екскурзия но ядеш и пиеш в стаята каквото си донесъл от бг еврото е само за подаръци с които да се фукаш пред роднини и познати. Губиш не само контрол, губиш човешкото си достойнство за да служиш на обществения си имидж на човек, който може да си позволи това, което и приятелите си. Вместо господар, ставаш слуга на вещите, които си придобил. Роб на проклетия си имидж.

 Никой не е застрахован от заболяване, злополука или уволнение какво правим тогава? Колко от нас имат спестявания да живеят поне 6 мес. ако загубят работата си? Не обичаме да мислим по този въпрос защото се депресираме. Впрочем, и затова има лесно вземаш нов кредит, подписваш доживотната си робска присъда.

Направих си експеримент в някои магазини когато ми предлагат определена стока да казвам Благодаря, на този етап не мога да си го позволя“ Шок и ужас от страна на всички! Как така ще си призная че нямам толкова пари, ще се изложа, ще се унижа?  Веднага ме успокояват - ама то може на изплащане. Толкова ли съм тъпа че не схващам не е необходимо да плащам сега, взимай и бягай, после ще му мислиш.

Ми не, благодаря. Ще го купя когато и АКО мога да си го позволя. Аз съм свободен човек и държа да остана такъв. Нищо че телефона ми кара трета година.