сряда, 25 януари 2017 г.

Меркантилната страна на любовта: 2. Теория за социалния обмен

В част 1 завършихме с това, че  социалната психология разглежда любовните отношения като рационални и базирани на принципите на икономиката и пазарните отношения. 

Шарън Брем, социолог от средата на 20 век, предлага най-широко възприетата социалнопсихологическа гледна точка по отношение на взаимоотношенията: тази на социалния обмен. Тя твърди че ние преценяваме рационално всички алтернативни варианти и се спираме на най-доходните, най-евтините, тези които представляват най-добра сделка. За да разберем теорията на Брем, трябва да разгледаме поотделно всеки един от трите компонента: възнаграждения, разходи и алтернативни решения.

Възнагражденията от една интимна връзка са индивидуални за всеки, но ако се обобщи, те могат да бъдат разделени в три категории. На първо място, това са качествата, присъщи на партньора. Те могат да бъдат както външни (красота, привлекателност) така и вътрешни ( чувство за хумор, честност, отговорност). На второ място е поставено възнаграждаващото поведение на партньорите един към друг, където се включват сексуалните отношения, вниманието, помощта и подкрепата, които си оказват партньорите. На трето но не на последно място е достъпът до ресурсите на партньора – тук могат да се включат пари, статус, социално положение, закрила.

Разходите в една връзка са така наречената цена, която плащаме за нея. Цената е свързана с личностните качества на партньора, които не ни харесват, но търпим във връзката. Това може да са раздразнителност, агресия, ниска хигиена. На второ място, цената е свързана пряко с нашето възнаграждаващо поведение спрямо партньора – оказването на услуги и внимание струва пари, време и емоционални инвестиции. На трето място можем да поставим негативното отношение на социума или трети лица към двойката, ако съществува такова. Изследванията сочат, че в дългогодишните отношения разходите играят по-важна роля от възнагражденията. 

Най-интересната част от уравнението на Брем са алтернативните решения, тъй като често точно те са решаващи в ситуацията когато решаваме дали да започнем/продължим дадени отношения. Алтернативите представляват всички евентуални възнаграждения, които бихме могли да имаме от алтернативни връзки. Всеизвестно е, че алтернативите дават рамки за сравнение които ни помагат да оценим по-точно дадена връзка. По този начин наличието на много алтернативи които биха били по-възнаграждаващи и/или свързани с по-малко разходи би могло да доведе до по-малка трайност на дадена връзка. Обратно, ако индивидът не вижда за себе си по-добри алтернативи, то той би останал в дадена връзка, дори и ако тя не е особено задоволителна. Наличието или липсата на алтернативи обясняват до голяма степен защо в миналото като цяло браковете са били по трайни, а в настоящето браковете са трайни в по-малките населени места. Широката достъпност на интернет в наши дни предоставя безброй възможни алтернативи на всеки е един партньор което логично води до по-малка продължителността на връзките и до по-ниска задоволеност в запазилите се връзки.

В наши дни в ролята на алтернативни решения могат да бъдат не само връзките с други партньори, но и избора да останеш без партньор като получаваш възнагражденията типични за връзката (храна/домакински грижи, секс, закрила) от различни източници срещу заплащане, в случай, че цената е по-ниска, отколкото бихме платили за същите услуги в една връзка. Това е възможно за хората в по-големи градове със средни по-високи доходи и също води до западане на традиционната институция на брака.

След като разгледахме трите компонента от теорията на Брем, то можем да представим формулата на любовните отношения в графичен вид по следния начин:

Моите ползи/ Моите вложения = Ползите на моя партньор/ Вложенията на моя партньор
Според теорията за социалния обмен връзките които дават положителен резултат по горната формула се възприемат като задоволителни и имат шанс да продължат във времето. Тази формула също дава възможност да се сравняват алтернативни връзки и да се избере тази, която осигурява максимални възнаграждения при минимални разходи и алтернативи.

Непосредствено свързани с алтернативните решения по горната формула са въпросите свързани с властта и зависимостта във връзката, които се разглеждат като обратно пропорционална функция. Така този, които има повече власт или по-малко интерес, може да експлоатира по-зависимия, който задължително е по-заинтересован в това, да се продължи връзката. Овластеният се намира в тази позиция, защото има повече алтернативни решение от зависимия, който няма или не вижда за себе си по-добри алтернативи. 

В третата част ще разгледаме любвта от гледна точка на теорията за равнопоставеността.

Няма коментари:

Публикуване на коментар