Вчера бях на
масаж и масажистът ми се оплаква че няма много клиенти които идват като мен
всяка седмица. Защо? Питам аз. Ами казват чее скъпо. Опаааа – звънва ми
камбанката и хващам елката (т.е калкулатора на телефона) Един час масаж струва
16 лв. Сещам се за рекламата – 3 кутии цигари за пушачите, две бутилки водка за
пиячите, и т.н. Ама аз не пия и пуша ми казват мои познати. Така ли – питам аз
ехидно-дообре. 16 лв за половин блузка в мола, две кафета с две парчета торта,
една спирала, две червила, една тубичка ексфолииращ не знам какво си и незнам
що си. Така, значи представяме си едно момиче без блуза, без торта (вредна еJ)и без всякакви бои по лицето, но с добър
тонус на тялото и ухаеща мека кожа, усмивка на лицето и пъргава походка. Ехооо,
следите ли ми мисълта, девойки? Мъже, помагайте тука да дигнем девойките от
кафето и клюките в мола и да ги водим целокупно на масажJ. В наша (ваша) полза е.
Едно доста често оправдание на много мои познати, налегнати от „кризата” е нямам пари – това в отговор на някое мое предложение започващо с „айде утре да ходим (някъде) или да правим (нещо). Или това или :”нямам време”. Всичко това на мен ми звучи като: нямам живот – ни повече, ни по-малко. Когато нямаш време , пари или желание да правиш нещо за себе си или със себе си, не живееш, и никой не може да ме убеди в противното.
