понеделник, 22 март 2021 г.

Ковид размишления 2021 или мисли ли вълкът за доброто на агнето

 


Една година от началото на Ковид кризата.  извади всичките ни страхове на повърхността Не само страха от смъртта който е заложен като инстинкт във всяко живо същество. Най вече страха от загубата на контрол – невъзможността да контролираш кой около теб е болен и къде дебне заразата води до постоянна тревожност един тревожен фон на живота който те държи постоянно нащрек в позиция бори се или бягай. Невидимият враг е навсякъде. Той ни кара да се обръщаме след всеки кихнал в магазина или да насочваме гнева си към неносещия маска  - адреналиново-кортизоловият коктейл в организма ни породен от страха води до агресия към всеки, който може да е потенциално враг и стремеж този невидим враг да се персонифицира и победи, а ако не може поне да се изплаши, обиди или засрами.

Всичко това хора е страхът, страхът че заразата не се поддава на контрол и защита де факто няма нито в маските, нито във ваксините. Защитата е вътре в нас и по точно в отказа от желанието за контрол. Именно опитът ни да контролираме обстоятелствата около нас водят до сигурни психически и емоционални физически проблеми, много по сериозни и дълготрайни от евентуалната зараза с ковид. Интересно е, че хората, които ходят с двойни маски по улиците и се дезинфекцират на 10 минути  се ограничават от всякакви контакти за да не се заразят, защото чули че има смъртни случаи са същите които вечер обръщат три-четири големи ракии последвани от вино с цигарки за компания, въпреки че починалите от инфаркти и инсулти са в пъти повече от починалите от ковид.

Ама то е прави заради нас, за нашето здраве! – инфантилно твърди стадото, свикнало  някой да  дойде и да ги оправи.

Нека да затворят всичко! - викат тези, които са спортували последно в час по физическо а сега единствено упражняват показалеца да цъка дистанционното.

Нека затварят! викат и тези, които много искат, но не могат да си позволят да ходят на заведения, хотели, молове и екскурзии поради това че са се набълбучили с кредити да поддържат имидж и статукво и нямат свободен лев.

Да не забравяме и хорицата на някоя сигурна държавна службица чиято заплата си върви ходиш не ходиш карантината ти идва два месеца платен отпуск.

Най после дойде  часа на бедната угнетена работническа класа, когато всички са принудени да живеят като тях – от работа магазина и у дома пред телевизора или сериала на таблета с алкохола за релакс. 

Противоепидемичните мерки ни принуждават да живеем като животни и ни лишават от достъпа до нашите елементарни човешки права, нашето културно наследство, това което ни отличава от животните и ни прави хора. Явно такива сме нужни на правителството – послушни и чакащи да дойде някой отгоре да ни избави да ни помогне великодушно като един добър баща със всемогъщата ваксина. Ако няма съпротива след 10 години и ние, и децата ни ще сме безпомощни, научени да ни „пазят“ и контролират от горе при условие е реално пазене няма и не може да има – това ли е което искате, идиоти маскирани?