Страх ме е от Праведниците. Тези, които правят всичко по
правилата, не се поддават на искушенията, не викат, не спорят, не се палят, не
гаснат, не пробват, не страдат, не триумфират, не се разочароват - живуркат тихо и кротко както се очаква от тях
цял живот – под стъклен похлупак, по чужди правила. Те са най-страшните съдници
на хората които живеят истински. Те са тези които сочат с прист, мразят и завиждат
на истински свободните хора, защото не им стига куража и те да бъдат такива. Лесно е да злорадстваш над греховетена
другите, от въображаемата позиция на чистота и непорочност. Лесно е да си „чист
и непорочен” когато никога не си попадал в трудна ситуация, когато не носиш
отговорности за друг, когато живуркаш кротко под нечие крило. Хората, които са
посмяли да поемат сами в открити води са „грешниците” които опитват всичко от
живота – и трудности, и подлост, и помощ и предателства – и когато минат през
всичко това и успеят да останат добри хора – това е достойно постижение. Да си
праведен когато нямаш изкушения и когато живота ти е лесен и не си цапаш
ръчичките – това го може всеки. Най-вече слабаците и страхливците.
