Завистта към свободните хора

Страх ме е от Праведниците. Тези, които правят всичко по правилата, не се поддават на искушенията, не викат, не спорят, не се палят, не гаснат, не пробват, не страдат, не триумфират, не се разочароват -  живуркат тихо и кротко както се очаква от тях цял живот – под стъклен похлупак, по чужди правила. Те са най-страшните съдници на хората които живеят истински. Те са тези които сочат с прист, мразят и завиждат на истински свободните хора, защото не им стига куража и те да бъдат такива.  Лесно е да злорадстваш над греховетена другите, от въображаемата позиция на чистота и непорочност. Лесно е да си „чист и непорочен” когато никога не си попадал в трудна ситуация, когато не носиш отговорности за друг, когато живуркаш кротко под нечие крило. Хората, които са посмяли да поемат сами в открити води са „грешниците” които опитват всичко от живота – и трудности, и подлост, и помощ и предателства – и когато минат през всичко това и успеят да останат добри хора – това е достойно постижение. Да си праведен когато нямаш изкушения и когато живота ти е лесен и не си цапаш ръчичките – това го може всеки. Най-вече слабаците и страхливците.