Предстравата за света около нас и за начина по който функционира се формира при децата до определена възраст, по мое наблюдение до около 7 години. След това известно време, може би до пълнолетието си, човек лесно нанася корекции в картинката за света, която е в главата му. И после в един момент спира. Това е голям проблем.
Проблемът е в това, че светът не спира – той продължава да се променя всяка секунда. Всяка една статична представа за него много бързо остарява и става неадекватна. Когато си вкопчен в неадекватна представа за света, живота ти е гаден – нямаш работа или ти плащат малко, отношенията ти с околните ти са незадоволителни, децата създават проблеми непрекъснато, идват болести (и не искат да си тръгнат). Трудностите са на всяка крачка. Просто живота ти казва че не си прав и те подтиква да се промениш. Само че промяната на представата за света за много хора се оказва най трудната работа. Хората, които посягат на любимата им картинка, биват мразени като най-люти врагове.
Страха и несигурността – те са основните виновници за това да се вкопчваме в картинката си за света. Реалността ни плаши – понеже се отличава от нашата скъпа на сърцето ни картинка. Ние знаем как е правилно, как трябва да бъде, но защо света не иска да го изпълнява? Тогава се опитваме да променим света – организираме протести и демонстрации, пищем петиции и се уповаваме от свободите на „гражданското общество”. Но това ни кога не е пътя – света е това което е, ние сме тезикоито трябва да се адапрират.
Решението е просто – събираме смелост и коригираме картинката в главата си. Колкото по-бързо го направим, толкова по-бързо ще изчезнат препятствията по пътя ни и нещата ще започнат да се получават от само себе си. Това е наградата на живота за правилното ни отношение към него.
