вторник, 11 април 2017 г.

Духовните занимания като бягство от живота, или за комплексите на „духовните“ хора


Един чиновник бил много горд че не взима подкупи и с гордост го изтъквал с повод и без повод. Тогава към него се обърнал негов колега и казал: „не взимаш, защото никой не ти дава



Никога не съм я разбирала тази модерна дума "духовност",  особено когато се каже за някого че е духовен човек или пък когато някой познат с гордост каже,  че се стреми към духовно развитие. Такова самохвалство прилича на чиновника, който не взимал подкупи, защото не му дават. 

Винаги ми се е струвало медитациите за мир, постене/веганство, контакт с ангели и архангели, контакти с извънземни сили за доброто на човечеството и участие квантовия скок на планетата са просто способи да се избегне от неудобни чувства, неизлекувани рани и незадоволени емоционални нужди.

Не съм груб материалист който отрича духовните практики, но не и когато заместват реалността такава, каквато е с илюзорна такава, в която царят само мир щастие и хармония. „Духовните“ хора делят света на добро и зло и се фокусират върху доброто като щрауси, заровили глави в пясъка те отричат всичко, което не им харесва и вярват, че със силата на мисълта ще прогонят „злото“ от света и ще дойде раят на земята. Те потискат всички негативни емоции и се стремят да проявяват добро и състрадание във всяка една ситуация които ги прави лъжливи и неавтенитични, защото няма добро без зло и истина без лъжа, състрадание без страдание. 

Всичко в това в своята цялост формира нашата реалност, света в който живеем, това го прави цялостен и завършен, това го прави интересен и предизвикателен. Нищо добро не може да съществува без своята сянка нито в света нито в нас самите и затварянето на очите за това, което не ни харесва не води към по-висока духовност, води към доброволна слепота. Това води до илюзията, че са достигнали до едно по-високо, „божествено“ ниво на съществуване и са по-добри от стадото овце „несъбудени“ хора. Духовността се използва като пиедестал, който да им позволи да се чувстват благочестиви и добродетелни, над другите хора.

Всеки е наблюдавал в живота, че когато някой има нужда да се доказва, е е по-добър от другите обикновено избива комплекси. Какви са комплексите на духовните хора?

Стремежа към духовност за мен е бягство от познанието на многообразието на живота тук и сега, на тази планета и в това време, в което живеем. Фройд би го нарекъл защитен механизъм на егото, Юнг-архетипа на сянката, аз го наричам феномена гроздето е кисело. Според моите наблюдения хората, които избират да се занимават с „духовност“, най често стигат до там след големи конфликти в живота си, сблъсък със ситуации, в които не са могли да отстоят себе си, да задоволят своите потребности и да ги решат по задоволителен начин. Безсилието в този свят ни кара да търсим други алтернативни светове и галактики. Никой не бяга от живот, който го задоволява и в който се чувства изцяло реализиран. 

Както вече казах, не отричам стремежа към нещо отвъд материалното, но хората, стремящи се към духовност без да са успели в материалния живот просто се опитват да мамят, твърдейки че гроздето е кисело. Измеренията на духовността не са количествени, затова са удобен параван, зад който може да се скрие всеки неудачник. Нашият свят е създаден така, е материята е преди духа. Моето разбиране за света е, че само владелият материални свят има право да се стреми нагоре, към духовния без това да изглежда като бягство от реалността. Стремежа към духовност когато си беден, болен и нещастен не е реален, той е просто търсене и намиране на оправдание в собствените си очи.