понеделник, 24 юни 2019 г.

Бодипозитивът – най грозната лъжа на века


Лъжа е че гозните целулитни гънки, белези и косми по тяло с тегло в рамките на автомобил среден клас не могат да бъдат повод за гордост. Истина е, че всеки има право да изглежда както си иска, но ще трябва да плати цената околните да го гледат втренчено и осъдително. Това е нормална реакция на обществото към гротескно като замисълът е да предизвика чувство за срам и болка от отхвърлянето. Тези чувства от своя страна ще доведат до действия за нормализиране на формите. Всеки иска да бъде приет и харесван от другите и това може да бъде много, много силна мотивация за промяна.
Бодипозитивът е страшен защото отнема на жертвите си полезният срам от гротескното си тяло и го заменя дори не с приемане, а с гордост!!! Това е пълен абсурд – не можеш да бъдеш горд от това че си грозен космат дебел и болен. Трябва да намразиш това кошмарно тяло от цялото си сърце, за да се вразумиш и да потърсиш помощ. Друг начин няма.
Има поне два проблема на „бодипозитивния“ – здравословен и психологически, като вероятно вторият е довел до първия. Човек голям колкото трактор не може да бъде психологически и физически здрав, нито да доживее до старини. Той е стигнал до този момент не защото има проблеми с хормоните или е фамилно обременен. Стигнал е, защото всеки ден е погълнал огромно количество храна. Правил е този избор ден след ден. Какво стои зад това решение – или травма с която не може да се справи, стрес или тревожност – това е работа на професионалистите, към които трябва да се обърне. Това е един болен човек и със сигурност не е красив.
Обществото вместо да насочва тези хора към помощ от психолози и диетолози измисля по-лесна стратегия – обявява ги за красиви. Ясно е че зад философията на бодипозитива се крият интересите на хранителната индустрия, която модифицира безконтролно преработената храна, така че да не води до насищане за да се купува още и още. Когато фен на Макдоналдс се погледне в огледалото и се ужаси, бодипозитивът го гали по рамото и му шепне в ушенцето: „Това си ти и трябва да се гордееш с начина, по който изглеждаш. Ти имаш право да си красив във всеки размер!“
Когато в стадо животни има болен или много стар индивид, той става първа жертва на хищниците – така го е измислила природата, понеже не е ценен за еволюцията. Това е полезно за цялото стадо. Човешкото общество тръгва по грешен път – стимулира и защитава ненормалното – джендъри, гейове, „бодипозитиви“, малцинства, инвалиди, като забравя да пази здравите нормални индивиди, които са неговото ядро. Това е несъмнено гибелна стратегия, която ще доведе до отслабване и израждане на човешкия род.
Какво можем да направим ние малките хора против тази стратегия за изтребване на човечеството? Нека всеки един от нас каже на един човек-трактор че е дебел, не бодипозитивен, и трябва да потърси помощ. Така му помагаме в дългосрочен план, а не си измиваме ръцете, гледайки в друга посока и плюейки си в пазвата да не се случи на нас.

понеделник, 3 юни 2019 г.

Щом ме бие значи ме обича? Таня и Светозар от Женени от пръв поглед



Питали ли сте се някога защо някои жени стават жертва на домашно насилие а други не? Защо някои търсят помощ и се спасяват, а други остават да търпят? Защо дори спасили се от насилника, следващият път отново попадат на такъв? Таня и Светозар от Женени от пръв поглед са олицетворение на пагубните модели на психологическо и емоционално и физическо насилие в българското семейство. Таня беше обиждана, подигравана, третирана като малко дете, жертва на гаври и нежелано мачкане и целуване от Светозар – и това се приемаше за нормално – никой от „психолозите“ в екипа не каза стоп камера какво става тук прекратяваме, нито пък Таня отида да се оплаче и да поиска предсрочно прекратяване – за българското семейство това е „нормално“.
Жените жертви на домашно насилие са най-добрите и послушни пораснали момичета с психологията на жертва подарък от мама и тате.
Социализацията на момиченцата в обществото от 20 век включваше преди всичко да са мили, послушни, изпълнителни, да не оспорват изискванията на родителите си, да са тихи и да не провокират конфликти да не се излагат публично, да не спорят и отстояват мнението си. Агресивните чувства, несъгласието, протеста се потискат със всички възможни средства, за да може момиченцето да е удобно за родителите си, да се гледа лесно и да може лесно да приеме традиционната женска роля в бъдещото си семейство. Главните инструменти за това потискане на свободната воля е чувството за вина – ако нещо лошо ти се случи – ти си виновна, защото не си слушала и не си се старала достатъчно. Мама и татко те обичат най-много и щом наказват, значи – това е любовта. Наказанията не са винаги физически, но подигравки, засрамване, сравнения с детето на комшиите – ежедневно.
Колкото и ужасно да звучи, това се е случило на почти всички от нас, порасналите вече жени в една или друга степен. Да, родителите налагат контрола си и спестяват проблеми по този подъл и недостоен начин, повечето от тях без умисъл за последствията.
Какви са последствията? Когато мъжът удари жената си в нея се задейства рефлекса на малко момиче – щом ме наказва, той ме обича, но аз нещо бъркам, трябва да съм по добра, повече да се старая, да не го ядосвам. Така, както в детството сме намирали оправдание на родителите, които са ни наказвали справедливо и ли не, така намираме оправдание на насилника. Жената мълчи и пази всичко в тайна - трябва да е тиха, послушна и да пази мира и хармонията в семейството – дори и на тази цена. Така са я учили като малка – да не се излага пред хората. Какво толкова – няколко шамара, нима семейната идилия не си струва да потърпиш?
Нормалната жена без психологически травми от детството може да бъде ударена само веднъж – първия. След това тя или отвръща, или си тръгва. С децата. Всичко друго е отклонение – диалог и комуникация с насилника не може да има. Жените получават съвети отвсякъде, дори известни телевизионни психоложки, че всички проблеми в семейството се коренят в липсата на комуникация и се решават с говорене и диалог. Няма такова нещо.
Ако имате момиче, научете го че ако не му харесва грубото отношението на мъжа до нея може да го сподели веднъж и да поиска промяна. Ако това поведение се повтори, трябва да потърси помощ и да прекъсне всякакви контакти с насилника. Никакви молитви и клетви оправдания с алкохол не се признават. Това е.
Много се говори сега че момичетата стават агресивни, бият се в училище за момчета и т.н. Това не е добра тенденция, но е рикошет от ролята на послушното и тихо бито момиче от миналото. Донякъде се радвам за тях, защото Това са момичета, които никога няма да влязат в спешното със счупен от мъжа им нос или ребра.
За щастие, Таня се спаси от насилника Светозар. Макар и прекалено добре възпитана за да не дърпа и позволи да я мачка и целува пред камера, за да не се „излага“ пред хората, накрая все пак тя намери сили да стане и си тръгне.
А колко други не се спасиха? Какво ще кажете за извода на „психоложката“ Магдалена Ангелова, че между тях тлеели чувства и имало неизказано привличане? Обвинявам Ангелова и семейни консултанти като нея, които до последно „спасяват“ семейства и насаждат обществената поносимост към домашното насилие. Домашното насилие съществува, защото жените го толерират.
Скъпи жени, запомнете, бие не значи обича, бие означава бягай.