Питали ли сте се
някога защо някои жени стават жертва на домашно насилие а други не? Защо някои
търсят помощ и се спасяват, а други остават да търпят? Защо дори спасили се от
насилника, следващият път отново попадат на такъв? Таня и Светозар от Женени от
пръв поглед са олицетворение на пагубните модели на психологическо и
емоционално и физическо насилие в българското семейство. Таня беше обиждана,
подигравана, третирана като малко дете, жертва на гаври и нежелано мачкане и
целуване от Светозар – и това се приемаше за нормално – никой от „психолозите“
в екипа не каза стоп камера какво става тук прекратяваме, нито пък Таня отида
да се оплаче и да поиска предсрочно прекратяване – за българското семейство
това е „нормално“.
Жените жертви на
домашно насилие са най-добрите и послушни пораснали момичета с психологията на
жертва подарък от мама и тате.
Социализацията
на момиченцата в обществото от 20 век включваше преди всичко да са мили,
послушни, изпълнителни, да не оспорват изискванията на родителите си, да са тихи
и да не провокират конфликти да не се излагат публично, да не спорят и
отстояват мнението си. Агресивните чувства, несъгласието, протеста се потискат
със всички възможни средства, за да може момиченцето да е удобно за родителите
си, да се гледа лесно и да може лесно да приеме традиционната женска роля в
бъдещото си семейство. Главните инструменти за това потискане на свободната
воля е чувството за вина – ако нещо лошо ти се случи – ти си виновна, защото не
си слушала и не си се старала достатъчно. Мама и татко те обичат най-много и щом
наказват, значи – това е любовта. Наказанията не са винаги физически, но
подигравки, засрамване, сравнения с детето на комшиите – ежедневно.
Колкото и ужасно
да звучи, това се е случило на почти всички от нас, порасналите вече жени в
една или друга степен. Да, родителите налагат контрола си и спестяват проблеми
по този подъл и недостоен начин, повечето от тях без умисъл за последствията.
Какви са
последствията? Когато мъжът удари жената си в нея се задейства рефлекса на
малко момиче – щом ме наказва, той ме обича, но аз нещо бъркам, трябва да съм
по добра, повече да се старая, да не го ядосвам. Така, както в детството сме
намирали оправдание на родителите, които са ни наказвали справедливо и ли не,
така намираме оправдание на насилника. Жената мълчи и пази всичко в тайна - трябва
да е тиха, послушна и да пази мира и хармонията в семейството – дори и на тази
цена. Така са я учили като малка – да не се излага пред хората. Какво толкова –
няколко шамара, нима семейната идилия не си струва да потърпиш?
Нормалната жена
без психологически травми от детството може да бъде ударена само веднъж –
първия. След това тя или отвръща, или си тръгва. С децата. Всичко друго е
отклонение – диалог и комуникация с насилника не може да има. Жените получават
съвети отвсякъде, дори известни телевизионни психоложки, че всички проблеми в
семейството се коренят в липсата на комуникация и се решават с говорене и
диалог. Няма такова нещо.
Ако имате
момиче, научете го че ако не му харесва грубото отношението на мъжа до нея може
да го сподели веднъж и да поиска промяна. Ако това поведение се повтори, трябва
да потърси помощ и да прекъсне всякакви контакти с насилника. Никакви молитви и
клетви оправдания с алкохол не се признават. Това е.
Много се говори
сега че момичетата стават агресивни, бият се в училище за момчета и т.н. Това
не е добра тенденция, но е рикошет от ролята на послушното и тихо бито момиче
от миналото. Донякъде се радвам за тях, защото Това са момичета, които никога
няма да влязат в спешното със счупен от мъжа им нос или ребра.
За щастие, Таня
се спаси от насилника Светозар. Макар и прекалено добре възпитана за да не дърпа
и позволи да я мачка и целува пред камера, за да не се „излага“ пред хората, накрая
все пак тя намери сили да стане и си тръгне.
А колко други не
се спасиха? Какво ще кажете за извода на „психоложката“ Магдалена Ангелова, че
между тях тлеели чувства и имало неизказано привличане? Обвинявам Ангелова и
семейни консултанти като нея, които до последно „спасяват“ семейства и насаждат
обществената поносимост към домашното насилие. Домашното насилие съществува,
защото жените го толерират.
Скъпи жени,
запомнете, бие не значи обича, бие означава бягай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар