Боговете на египет – силни жени и слаби мъже

      

Няма човек който да е гледал филма и да не е излязъл от залата поразен от страхотните ефекти. Хора от залата споделлиха че не го гледат за първи път – това е филм който доставя неовероятна сетивна наслада на ниво усещания. Проблемът е в друго – на зашеметения от силни усещания зрител незабележимо се насаждат мъжки и женски модели на повердение които са гибелни за личността на зрителя поради факта че я правят податлива на най-елемантарни манипулативни стратегии.

       Какво имам предвид – при анализ на гендерните отношения между положителните герои във филма се насаждат два напълно грешни модел на поведение – мъжки и женски. 

       Женският модел – богинята на любовта, за да спаси любимия си Хор от смърт се предлага на най-големия му враг. Героична постъпка, без съмнение, но въпросът тук е целта оправдава ли средствата. Замисля ли се героинята, че спасявайки живота на любимия си, тя убива гордостта му и го обрича на съществуване в изгнание, пропито от срам и унижение. Хор е победен два пъти – от чичо си, и сякаш това не е достатъчно, предаден от любимата си, макар и с най-добри намерения с цената на саможертвата. Според мен молелът на поведение, който се насажда на жените – вашата роля е да се жертвате за мъжа който обичате – е изцяло грешен, защото е обърнат наопъки. Жената, носителката на живота, би трябвало да е спасена с цената на мъжката саможертва. Никой нормален мъж не би трябвало да приема такава саможертва, камо ли това да е норма в обществото, а Хор би заслужил моето уважение много повече ако сам се беше пронизал с меча на чичо си за да предотврати саможертвата на любимата си.

           Мъжкият модел – не по малко абсурден. Бек, при най-елементарната провокация от страна на враговете си свързана с любимата му губи контрол и проваля мисията си рискува живота на съмишлениците си, дори съдбата на света. Човешко е да проявиш слабост когато засегнат човек на когото държиш, но въпросът е че във филма това се представя като най-голямото геройство и доказателство за любов, а не като слабост, с която един войн трябва да се пребори преди още да тръгна на война. Не може един мъж да се бори за спасяването на света ако има слаби места, а дори да има, ако ги държи на показ, уязвими за враговете. Това в реалния живот неизменно води до поражение. Във филма отрицателните герои нямат жени и деца неслучайно – това прави позицията им бетонна, и в реалния живот, те щяха да победят. Преобръщането на сценария за да „победи любовта“ е грозна манипулация.

         Моделите на силната и саможертвена жена и слабия манипулируем мъж са много актуални за днешното общество и нищо чудно, след като се насаждат на хората постоянно от средствата за масова информация. Ако някога сте се чудили като мен – как стигнахме дотук – ето ви отговора на въпроса.