петък, 9 март 2018 г.

Женските стачки за 8 март - звездния миг на "робините"

Българските медии показаха стотици жени събрани на площадите в Италия и Испания в нощта срещу 8 март да протестират против по-ниското заплащане и "мачистката култура". Изуми ме дивото въодушевление на европейките блъскащи с лъжиците по тиганите, техния хъс, ентусиазъм от това, че най сетне някой им обръща внимание и са в центъра на новините. Всъщност, жените на площадите са само едни марионетки на хитрите синдикати и псевдофеминистки организации, които доволно потриват ръчички в централите си - отнова са оправдали средствата които набирати доволно усвояват само с една показна акция. Отново всичката пара е отишла в свирката. 

А кервана си върви....На 9 март всяка една от протестиращите отново ще отида на работата с по-ниска от на мъжете заплата и ще готви вечеря у дома на мъжаси мачист. Защото жените не искат наистина нещо да се промени. Те не са против да работят за малко пари и да слугуват в къщи - те искат веднъж в годината да им се обърне внимание. И от това им желание се възползват - мъжете им с букети в ръце и половинчати поздравления и феминистките оганизации които уж ги защитават. И едните и другите са наясно с цинизма на ситуацията - нищо няма да се промени. Ако жените искаха промяна, щяха масово да напускат зле платените си работи и мъжете насилници и да търсят по-добри варианти за себе си. Да сте виждали такова нещо? Нееее. Те са само по празните приказки. На 9 март тези боркини за свобода ще пържат кюфтета в същите тези тигани по които удряха на площада - доволни, че са защитили правата си, получили своето внимание, изпуснали парата до следващата година. 

Европа е един от континентите с най-много права на жените. Практически във всяка област - политическа, обществена, икономическа, даже в много страни са облагодетелствани от квоти в парламента и за обществени длъжности. Жените в Европа не са забулвани, дискриминиране, държани затворени по домовете, кастрирани на 5г. и омъжвани насила на 9 като в други краища на света. Плаща им се по-малко, защото се съгласяват да работят за по-малко и кариерата не е главното нещо в живота им. А ги ошамарват в къщи по същата причина - защото търпят и не си тръгват от насилника. Това е. 

Има и едни други жени. Те не излизат на протести. Те не приемат букети и човешко отношение 2 дена в годината - на св. валентин и осми март. Ако искат мъжко внимание, ресторанти, подаръци, екскурзии, кариера и високи заплати, те не сигубят времето да блъскат с лъжиците по тигани, а работят, за да го постигнат. Високи заплати, уважение, грижа, любов - всичко това се постига срещу висока себестойност, не с протести на площада. Протестите са за тези, които ги мързи или не струват.




събота, 3 март 2018 г.

Слуги на собствените си деца


Преди седмица попаднах в мола на състезание за редене на лего за деца спонсорирано от Макдоналдс. Имаше около 100 деца които чакаха 3 часа на опашка да се доберат до масите за лего, вдигайки невъобразима врява и тъпчейки в устите си продукти на спонсора на състезанието. Отстрани по масите седяха гордите родители, които бяха станали рано в събота за да могат отрочетата да се забавляват. 

В пълен контраст с възбудата на децата бяха уморените им и отегчени физиономии. Всеки един от тях беше пренебрегнал собствения си сън и почивка след работната седмица, собствените си задачи, домакинството, интересите си за да може детето им да се "забавлява". Бащите отаяно ровеха телефоните за нещо интересно за да мине по-бързо времето. Майките, които бяха болшинство, просто гледаха уморено и разфокусирано в пространството, присъствайки само физически, докато всъщност копнеят за почивка пред тв или лаптопа или съставяйки наум списъци запазаруване, готвене и пране. Дожаля ми за тези хора. Бяха като слуги, които чакат господарите да свършат за да ги откарат у дома.

Децата не им обръщаха внимание. Тя бяха във вихъра си, вярвайки в своето неотменно право да се забавляват независимо от всичко и на всяка цена, право, което никога не е било оспорвано от родителите им, меддите и институциите, интернет. Те имат право да се тръшкат, глезят, манипулират, шантажират и изнудват докато не получат това което желаят - от макдоналдс до плейстейшън. Защото имат правона щастливо детство! Така ни уверяват статиите на психолозите в интернет от типа на "Как да отгледаме успешно дете" и "10 признака на добрата майка". В резултат имаме майки разкъсвани от чувство за вина, че не дават най-доброто на децата си и бащи по чиито лица се чете "не съм тук по своя собствена воля, но жената ще вика"


А родителите? Какво права имат те? Имат ли право да са болни? Уморени? Притеснени от заеми? От безработица? Имат ли право на спокойствие поне в почивните дни? Имат ли право да останат в леглото до обяд? А да купят нещо за себе си, вместо поредната глупост за детето? Не, нямат. Защото са РОДИТЕЛИ и са подписали обществения дговор който ги принуждава до живот да слугуват на собствените си деца за да се чувстват поне малко по-малко винвни и зашото...така правят всички около тях.

Интересното е , че нещата не са били винаги така. Само преди 2 века децата са работили по ниви и фабрики от най-крехка възраст, помагали са в домакинството и са се грижили за по-малките. Дали са били по-малко щастливи от сегашните деца, които са заринати с играчки и техника но въпреки всичко са капризни, претенциозни и необуздани в желанията си? Нормално ли е да обгрижваме децата си с цената на собственото си здраве, душевно и физическо, на материални лишения? Нормално ли е децата да живеят при родителите си до 30 годишната им възраст а и по-нататък?

Според мен не е нормално. Ако наистина искаме най-доброто за децата си, ще им даваме собствен пример, защото те и без това се учат наблюдавайки нас. Когато виждат вечно изтощени и жертвоготовни и отегчени родители, те не могат да ни уважават. Могат само да повторят съдбата ни. 

По мои наблюдения децата уважават и слушат веселите, отпочинали и контролирано безотговорни родители които си не пренебрегват собствените си желания, уверени са в това което правят и не се поддават на шантаж. Тези, които ще останат в къщи, когато са уморени, а когато решат да се забавляват е изберат място интересно както за малките, така и за големите.