Слуги на собствените си деца

Преди седмица попаднах в мола на състезание за редене на лего за деца спонсорирано от Макдоналдс. Имаше около 100 деца които чакаха 3 часа на опашка да се доберат до масите за лего, вдигайки невъобразима врява и тъпчейки в устите си продукти на спонсора на състезанието. Отстрани по масите седяха гордите родители, които бяха станали рано в събота за да могат отрочетата да се забавляват. 

В пълен контраст с възбудата на децата бяха уморените им и отегчени физиономии. Всеки един от тях беше пренебрегнал собствения си сън и почивка след работната седмица, собствените си задачи, домакинството, интересите си за да може детето им да се "забавлява". Бащите отаяно ровеха телефоните за нещо интересно за да мине по-бързо времето. Майките, които бяха болшинство, просто гледаха уморено и разфокусирано в пространството, присъствайки само физически, докато всъщност копнеят за почивка пред тв или лаптопа или съставяйки наум списъци запазаруване, готвене и пране. Дожаля ми за тези хора. Бяха като слуги, които чакат господарите да свършат за да ги откарат у дома.

Децата не им обръщаха внимание. Тя бяха във вихъра си, вярвайки в своето неотменно право да се забавляват независимо от всичко и на всяка цена, право, което никога не е било оспорвано от родителите им, меддите и институциите, интернет. Те имат право да се тръшкат, глезят, манипулират, шантажират и изнудват докато не получат това което желаят - от макдоналдс до плейстейшън. Защото имат правона щастливо детство! Така ни уверяват статиите на психолозите в интернет от типа на "Как да отгледаме успешно дете" и "10 признака на добрата майка". В резултат имаме майки разкъсвани от чувство за вина, че не дават най-доброто на децата си и бащи по чиито лица се чете "не съм тук по своя собствена воля, но жената ще вика"

А родителите? Какво права имат те? Имат ли право да са болни? Уморени? Притеснени от заеми? От безработица? Имат ли право на спокойствие поне в почивните дни? Имат ли право да останат в леглото до обяд? А да купят нещо за себе си, вместо поредната глупост за детето? Не, нямат. Защото са РОДИТЕЛИ и са подписали обществения дговор който ги принуждава до живот да слугуват на собствените си деца за да се чувстват поне малко по-малко винвни и зашото...така правят всички около тях.

Интересното е , че нещата не са били винаги така. Само преди 2 века децата са работили по ниви и фабрики от най-крехка възраст, помагали са в домакинството и са се грижили за по-малките. Дали са били по-малко щастливи от сегашните деца, които са заринати с играчки и техника но въпреки всичко са капризни, претенциозни и необуздани в желанията си? Нормално ли е да обгрижваме децата си с цената на собственото си здраве, душевно и физическо, на материални лишения? Нормално ли е децата да живеят при родителите си до 30 годишната им възраст а и по-нататък?

Според мен не е нормално. Ако наистина искаме най-доброто за децата си, ще им даваме собствен пример, защото те и без това се учат наблюдавайки нас. Когато виждат вечно изтощени и жертвоготовни и отегчени родители, те не могат да ни уважават. Могат само да повторят съдбата ни. 

По мои наблюдения децата уважават и слушат веселите, отпочинали и контролирано безотговорни родители които си не пренебрегват собствените си желания, уверени са в това което правят и не се поддават на шантаж. Тези, които ще останат в къщи, когато са уморени, а когато решат да се забавляват е изберат място интересно както за малките, така и за големите.