вторник, 30 януари 2018 г.

Без едно мога с едно не!

Като един неофит в света на алкохола винаги съм си мислела, че това е просто остроумна игра на думи, начин да се правиш на интересен пред публика. До момента в който на екскурзия в мюсулманска държава предстоеше проверка и екскурзовода каза който носи алкохол да го премести в чекирания багаж. За моя огромна изненада 50 от 52-мата човека в автобуса скочиха да спасяват ценната течност.


Тогава разбрах че българинът никъде не ходи без алкохол. Заедно с (или вместо!) четката за зъби и бельото половинката ракия в шише от минерална вода е задължително  за всяка нощувка е извън къщи. Голяма част от групата нямаше бански и джапанки за екскурзия през лятото но нямаше човек без "запаси" кактого наричаха с намигване.

Българинът на маса без алкохол не сяда, всяка вечер, всеки ден, особено като е на почивка. Пръчването на чаша бира или вино на място даже не се разглежда - нали си имаме домашно! Защо да даваме пари? То домашното също не е безплатно и откъм захар и откъм труд но кой ти гледа? Пък и с едно няма да се размине - нали помним че без едно мога, но с едно не.

От този ден започнах да забелязвам коняка в бутилките с кола, водката в бутилките с фанта и откровено ракия в шише от вода. Българите сме хора с отдавна разбита допаминова система, които пием не а да се почустваме добре, а за да не ни е зле. Липса на алкохол води до лошо настроение до тежка депресия, а и до скандали, както се убедих на гореспоменатата екскурзия когато запасите свършиха и нямаше откъде да се купи.

В европейските страни често виждам компании по заведенията седнали на обяд с (една) вино. При нас това го няма защото - без едно мога с едно не или защо да почвам като няма да се довърша. При нас удоволствието не е от вкуса на алкохола и съчетанинето му с храната. Не се пие ако трябва да се става от масат след час. Целта не е гастрономическо удоволствие а пълно и тотално сриване на задръжките и съответстващо поведение.

Българската група в чужбина е лесно да се различи - по официалните тоалети, пълен грим и прическа които някои дами се явяват за целодневен пешеходен тур и внимателните погледи на мъжете, отправени към сервитьора за съучастническото намигване, бележещо заветния момент, в който може да се извади алкохола.


неделя, 28 януари 2018 г.

Задръж асансьора!

Сещате ли се за тези хора които натискат по няколко пъти бутоните нагоре и надолу на асансьорите в мола за да дойде по бързо? Не става дума за децата, а за възрастни които с действията си напомнят на шизофреници които не са решили нагоре или надолу иска да пътуват, важното е да се качат на асансьор сега веднага!

Това са хората които се качват на асансьор със стрелка нагоре, когато са натискали бутона надолу и после отчаяно да натискат копчето за -2 в опит да го накарат да промени посоката си.


Те са същите които се втурват към и без това пълния асансьор с викове "Задръж асансьора" сякаш следващия няма да дойде до 30 сек. Винаги съм се чудила защо е толкова спешно да скочиш сега на секундата в някой асансьор след 2-3 часово шляене в мола. 

Това са хората които натискат бутона за повикване преди пълниня асансьор да е тръгнал и следва безкрайно отваряне и затваряне на врати, защото ако аз съм го изпуснал поне да си поиграя с времето на другите.

След всичко това мога да си призная че когато някой се втурне да тича към асансьора от 50 м с викове задръж, също като котоката на картинката, аз съм човека който натиска бутона "затвори"