Не е толкова далече епохата на комунизма, когато всеки който имаше или можеше
нещо повече от масата беше длъжен да го споделя „солидарно“. Никак не е чудно,
че при една такава система всеки елемент разбира, че най-изгодната стратегия е
да не се старае да постигне нещо повече от другите, защото това така или
иначеще му бъде отнето, или ако случайно успее, да прави всичко възможно да го крие от
останалите. Най често минусите от постоянното криенe превишават плюсовете от
ползването на придобитото благо, затова хорста разбират, че е по-изгодно да
живеят по течението и да се ползват от случайно „солидарни“ бонуси на
невнимателните си колеги.
Това за епохата
на социализма. Сега за настоящето. По време на ковида на бизнеса била оказана
подкрепа от 11.2 милиарда лева, затова сега, когато имало дупка в бюджета „било
логично“ да се обложат тези бизнеси, които били се възползвали и натрупали
свръхпечалба. Кой дефинира „свръхпечалба“ ? Да не мислите че става въпрос за
1000, 2000, 10 000% печалба над тази за предходни гидини? Не , става въпрос за
20, да 20%. Ако печалбата на даден бизнес месец е била 1000 лв през 2018 а сега
е 1200лв, това е свръхпечслба и трябва да се обложи с 33% „солидарен данък“
Това предвид факта ч есамо инфлацията за този период в някои браншове е над
20%, а заплатите се повишиха почто с толкова в резултат на повишеното търсене
на наемен труд.
Това екато да
дадеш на едно дете близалка и когато се окаже, че изпитва прекалена наслада от
нея да му я вземеш и отхапеш една трета, защото това е „свръхудоволствие“ и все
пак ти си му купил близалката за 11.2 милиарда. Никого не го смущава че
помощите са дадени именно за да се подкрепи пострадалия от мерките на
правителството бизнес и те са дадени безусловно, като целта е именно
генерирането на печалба. Това е парадокс, в който се дава нещо за да се
постигне друго, а който го постигне се наказва с данък.
Какви могат да са
резултатите, ако се приеме такъв данък? Логично е бизнесът, поставен натясно, в
ситуация от която не може да намери изход освен да се подчинява и да плаща, ще
започне да търси начини за оцеляване и логично вратички за минимизиране на
декларираните печалби, ще се увеличи сивия сектор. Парите, събрани от данъка,
ще бъдат загубени от други пера, защото „бизнесът“ е една саморегулираща се
система, няма как той да бъде цеден безкрайно, без да даде отпор.
Резултатък от психологическите дилеми и пакадоксалната
комуникация, от която няма изход е е едно
патогенно, шизофренно поведение. Човек или субект, изложен на парадокс,
проявява типични поведенчески разстройства: може да стане летаргичен, агресивен
и преди всичко свръхтревожен. Това са мсимптоми, които в момента са активирани
не на ниво отделни индивиди, а на ниво общество.
Ефектите на парадокса са унищожителни, това е
фундаменталензакон на съществуването. Имайте го предвид господа политици,
когато решите да гласувате проектозакона за свръхпечалба.
