Забелязали ли сте, че жените също „си ги
мерим“. Кое ли? Мъжете. Има два вида женски събиранки
– на които се оплакваме от мъжете или
на които всяка се надпреварва да хвали
своя. Тези от последния вид са ми странни,
защото понамирисват на самонавиване.
Ако нещо ти харесва тихо и доволно седиш
и го консумираш, а не се натискаш да обясняваш
на всички защо как и колко е вкусно.
Освен ако не искаш да консумираш в
компания:)
Та за готвенето
ми е думата – бича на грубо половината
съвременни жени. (Според мен жените се делят на обичащи да готвят и
обичащи да чистят като почти няма
пресечни точки между тези две групи.
Обичащите да готвим обичаме и да ядем
със всички последствия от това:). Събират
се значи умни образовани и реализирани
в живота жени със семейства и деца и
започват да си ги мерят. Не постиженията, не парите, не ума, не професиите, не чувството за хумор. Мъжете. В този контекст чувам заветната
фраза произнесена с гордост: "А, моят яде
всичко което му сложа. Даже като не ми
се готви не прави проблем“.
Онемявам. Пред
очите ми изниква сюрреалистична картинка
в която домашните уреди могат да говорят.
Готварската печка се хвали че има избор
какво да готви. Не дали, забележете, а
какво. Даже й се разрешава веднъж в
месеца да се развали и да не готви и
добрия стопанин не я рита псува и блъска, а вдига рамене и отваря хладилника за
сирене и салам.
Но това не е
всичко. Друга вади четирите валета на
всичко коз, флъш рояла на покера: „А пък
моят готви“ . Тишина. Трудно е да биеш
това. Мдааа. Добрият стопанин дотолкова
обича готварската си печка, че даже не
я ползва и й дава да си почива. Как да не
й завидиш, боже! Това е то любов и уважение!
Момичета, знам
че сте шокирани. Просто следващият път,
когато се виждате с приятелки, не
превръщайте срещата в сбирка на говорещи
домашни уреди. Мъжете ви гледат на вас
така, както вие сами гледате на себе си.
Помислете за това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар