Най-податливи на обвиненията за егоизма сме ние жените. Най-голямата обида за една жена е да й кажеш че е егоистка. Защото ние се стремим цял живот да се раздаваме изцяло и на всички – деца, съпрузи, роднини, приятели, колеги, работа, хоби и това до последен дъх, до изчерпване на всички душевни сили. В един момент започваме да искаме от всички и да ги обвиняваме че нищо не правят за нас. Така сме програмирани. Товяа си е чиста користна изгода – аз ще направя за вас всичко, но после и вие за мене. И ако вие не искате да дадете всичко от вас, аз имам право да ви се сърдя. Мразя ви за това, че вече нямам сила да помогна на себе си. Така се рушат най-ценните ни отношения с най-близките ни хора.
Дами, майки, да сложим една граница на алтруизма и очертаем кръга на здравословния егоизъм. Никой няма да спре да ни обича за това. Моя опит говори за обратното – границите пораждат уважение. Не е нужно да се раздаваме до край и на всички. Правете добро което е посилно за вас. Не е бужно винаги да казвате да, вина ги да сте на разположение, винаги готова да се отзовете и да спасявате хората, които искат от вас помощ, особено ако във вашия живот има неразрешени сериозни проблеми. Ако правите добро за другите на цената на това, че вашия личен живот обрасва с бурени, то вие вредите повече отколкото помагате. На себе си, защото никой няма да се погрижи за вас вместо вас самите, и на тези които помагате, учейки да лежат на вашия гръб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар