Покажете ми един усмихнат учител и аз ще ви покажа динозавър на ролкови кънки

Това не е статия в която се оплаква липсата на уважение към българския учител - такива има много. Тук ще се опитам да обясня защо според мен е така и къде е неговата собствена вина - не на министерството, не на инспектората, или на учениците - неговата, на учителя, вина, която никой не споменава.

Наблюденията ми от училищния живот са преки, събирани като касиер на класа и участник в училищното настоятелство. Контактувам директно с учениците, с учителите и директорите. Това което става в училище не е добро и вина имат всички, но, както казваше майка ми кат бях малка по-умния е винаги по-виновен, и тук е вашата вина госпожи и господа учители.

Децата, по точно вече младежите, нашите и вашите деца - са открити, дружелюбни, някои от тях изразено интелигентни. Те са отворени за човешки контакт основан на взаимно уважение и зачитане на мнението. Те са любопитни към всичко ново и интересно. Те искат да учат - по техния начин - чрез опит, преживяване и смислен разговор с по-възрастен. Повечето от тях имат вече натрупан житейски опит , но не знаят как да го осмислят и тук е ролята на родителите и учителите.

Да видим какво им се предлага от системата - остарели учебни програми, зле замислени и написани учебници, неадекватен, несвързан с реалността учебен материал,оргомно натоварване -често по 7 часа на ден, пълна забрана за ползване на новите технологии в час и учители - изморени, изнервени, безсилни да се справят поне с дисциплината възрастни, които, бидейки принудени да служат на системата, пропускат да видят човешкото същество в ученика.

Какво да направи ученика в това положение? Неговият естествен стремеж е да се развие и адаптира към средата и времето, в което живее. В училище му се предлага, по-точно налага един остарял, изкуствен модел на обществото насочен към пълното му подчинение и послушание. Този модел може и да е бил успешен по време на комунизма, когато нямаше свобода и независими източници на информация, но сега далеч не е така. 

Учителите не признават тази тази действитлност, тя не им харесва. Те се борят да върнат времето, когато попа, даскала и кмета са били най-уважаваните хора в селото. Те се борят за уважение по принцип, а не по заслуги, а това вече не може да стане. Децата вече никого не уважават само защото е живял повече от тях и е избрал определена професия - те искат да видят реална стойност която заслужава уважение. Това, което може да стане е учителят да покаже своята стойност като човек, своята мъдрост, ум, опит, сила на духа, доброжелателност и великодуше към нашите и ваши деца и младежи, тези млади хора които толкова бързат да станат големи.

 Само така ще спечелим тяхното уважение - ние като родители и вие като учители. И в провала ни да го направим е нашата вина на възрастни, на тези които са по-големи и по-умни.