Шарън
Брем, социолог от средата на 20 век, предлага най-широко възприетата
социалнопсихологическа гледна точка
по отношение на взаимоотношенията: тази
на социалния обмен. Тя твърди че ние
преценяваме рационално всички алтернативни
варианти и се спираме на най-доходните,
най-евтините, тези които представляват
най-добра сделка. За да разберем теорията
на Брем, трябва да разгледаме поотделно
всеки един от трите компонента:
възнаграждения, разходи и алтернативни
решения.
Възнагражденията
от една интимна връзка са индивидуални
за всеки, но ако се обобщи, те могат да
бъдат разделени в три категории. На
първо място, това са качествата, присъщи
на партньора. Те могат да бъдат както
външни (красота, привлекателност) така
и вътрешни ( чувство за хумор, честност,
отговорност). На второ място е поставено
възнаграждаващото поведение на
партньорите един към друг, където се
включват сексуалните отношения,
вниманието, помощта и подкрепата, които
си оказват партньорите. На трето но не
на последно място е достъпът до ресурсите
на партньора – тук могат да се включат
пари, статус, социално положение, закрила.
Разходите
в една връзка са така наречената цена,
която плащаме за нея. Цената е свързана
с личностните качества на партньора,
които не ни харесват, но търпим във
връзката. Това може да са раздразнителност,
агресия, ниска хигиена. На второ място,
цената е свързана пряко с нашето
възнаграждаващо поведение спрямо
партньора – оказването на услуги и
внимание струва пари, време и емоционални
инвестиции. На трето място можем да
поставим негативното отношение на
социума или трети лица към двойката,
ако съществува такова. Изследванията
сочат, че в дългогодишните отношения
разходите играят по-важна роля от
възнагражденията.
Най-интересната
част от уравнението на Брем са
алтернативните решения, тъй като често
точно те са решаващи в ситуацията когато
решаваме дали да започнем/продължим
дадени отношения. Алтернативите
представляват всички евентуални
възнаграждения, които бихме могли да
имаме от алтернативни връзки. Всеизвестно
е, че алтернативите дават рамки за
сравнение които ни помагат да оценим
по-точно дадена връзка. По този начин
наличието на много алтернативи които
биха били по-възнаграждаващи и/или
свързани с по-малко разходи би могло да
доведе до по-малка трайност на дадена
връзка. Обратно, ако индивидът не вижда
за себе си по-добри алтернативи, то той
би останал в дадена връзка, дори и ако
тя не е особено задоволителна. Наличието
или липсата на алтернативи обясняват
до голяма степен защо в миналото като
цяло браковете са били по трайни, а в
настоящето браковете са трайни в
по-малките населени места. Широката
достъпност на интернет в наши дни
предоставя безброй възможни алтернативи
на всеки е един партньор което логично
води до по-малка продължителността на
връзките и до по-ниска задоволеност в
запазилите се връзки.
В
наши дни в ролята на алтернативни решения
могат да бъдат не само връзките с други
партньори, но и избора да останеш без
партньор като получаваш възнагражденията
типични за връзката (храна/домакински
грижи, секс, закрила) от различни източници
срещу заплащане, в случай, че цената е
по-ниска, отколкото бихме платили за
същите услуги в една връзка. Това е
възможно за хората в по-големи градове
със средни по-високи доходи и също води
до западане на традиционната институция
на брака.
След
като разгледахме трите компонента от
теорията на Брем, то можем да представим
формулата на любовните отношения в
графичен вид по следния начин:
Моите ползи/ Моите вложения = Ползите на моя партньор/ Вложенията на моя партньор
Според
теорията за социалния обмен връзките
които дават положителен резултат по
горната формула се възприемат като
задоволителни и имат шанс да продължат
във времето. Тази формула също дава
възможност да се сравняват алтернативни
връзки и да се избере тази, която осигурява
максимални възнаграждения при минимални
разходи и алтернативи.
Непосредствено
свързани с алтернативните решения по
горната формула са въпросите свързани
с властта и зависимостта във връзката,
които се разглеждат като обратно
пропорционална функция. Така този,
които има повече власт или по-малко
интерес, може да експлоатира по-зависимия,
който задължително е по-заинтересован
в това, да се продължи връзката. Овластеният
се намира в тази позиция, защото има
повече алтернативни решение от зависимия,
който няма или не вижда за себе си
по-добри алтернативи.
В третата част ще разгледаме любвта от гледна точка на теорията за равнопоставеността.
В третата част ще разгледаме любвта от гледна точка на теорията за равнопоставеността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар