Захаросана Коледа

По Коледа всичко е захаросано. Украсите, песните, усмивките, емоциите, фейсбук статусите, поздравленията. Всички се стараят да бъдат добри на Коледа, да спазват коледния дух. И това е ужасно. Защото трупат гняв и негодувание вътре в себе си. Когато човек се старае да бъда само добър и мил лошите неща неизбежно се натрупват в него и експлоадират в най неподходящия момент.

В нашето общество има табу за празниците. Дойде ли Коледа, всички започваме автоматично да играем ролята на щастливо изкарващи празника със семействата и роднините. Най добре скритата тайна за Коледа, срамна и крита по мълчаливо споразумение от всички е това е празниците носят радост щастие на всички, събират семейства и заздравяват връзки.

Всички знаем че това не е винаги така. Празниците носят понякога самота, понякога скандали с близките, водят до конфликти, разочарования и раздели. Коледа катализатор на отношенията между роднини които не са се виждали отдавна, живеят далеч, често имат история на спорове за подялба на имущество, скрити претенции, интриги. Често около трапезата с нарастване на алкохолния градус избухват стари спорове, излизат на повърхността стари обиди. Идилията към която се стремим да изобразим, подхранвана от коледни песнички и коледни филми, понякога отнема твърде много енергия и сили, но всички като по команда се стараем да поддържаме „коледния дух“ и захаросаното, неискрено настроение.

Социалната норма е , че щастлив или не, трябва да се преструваш. Не е допустимо да кажеш, че трескавата истерия по подготовката на празника и купуване а подаръци за всички, балансиране между роднините които не си говорят, избягване на конфликти ни идва на всички малко в повече. Това е социално табу, също като да биеш дете.

На Коледа й липсва автентичност. Коледа ни прави неистински, лицемерни. Никой не може даа изпитва само положителни емоции. Докато в ежедневния живот ние си позволяваме да бъдем весели когато ни е весел и тъжно когато сме тъжни, на Коледа е забранено да си тъжен, самотен, депресиран. Трябва да си с близките и трябва да се преструваш. Това ни отдалечава от нашата истинска същност, от истинските ни чувства. Липсва ни свобода да се държим така както наистина се чувстваме. Това е моят главен проблем с Коледа.

Аз не съм против семейните събирания и празнуване, напротив, намирам ги за много хубави и важни, особено за децата, но не само на Коледа, а по всяко време, когато изпитваме нужда от това, когато си липсваме, без да слагаме огромни трапези и да се разоряваме за подаръци и да постваме във Фейсбук сладникави статуси. Нека се събираме не само по команда на матрицата на определен ден от годината. Да се наслаждаваме на компанията на тези, които чувстваме близки при всяка възможност, когато и както чувствата ни го подсказват. Да бъдем верни на себе си.

Това искам да пожелая на всички. Бъдете истински, верни на себе си и щастливи с близките си всеки ден от годината.