Ръкопляскате ли на пилота?

Лесно е да отличиш българите от чужденците на международен полет. Освен всичко друго по неистовото ръкопляскане при кацане. Ръкопляскането на пилота е част от българския манталитет също като ракията и салатата, бирените шкембета и веждите „микроблейдинг“.

Българинът и до днес бърка простия въздушен транспорт с театрално представление или хорър филм, в края на който, ако не си разрязан от резачка или изяден от зомби трябва да ръкопляскаш с облекчение и благодарност.

Пилота, братя българи, е просто шофьор на въздушен автобус, не бог, не велик драматург на божествената пиеса на живота ни. Ние сме просто пътници, а не мравки в краката му, благодарни, че не ги е смазал. Пилотът е специално обучен но все пак човек като всеки един от нас. Той върши това, за която му плащат, също като шофьора на автобус и влак, на които никой не ръкопляска. Питам защо – отговарят ми с немалко раздразнение – защото ни запази живота. Ми да ръкопляскаме на бармана че не ни натрови с фалшив алкохол и на готвача за неотровните миди? На хирурга че не ни е заколил? На комшията не не ни е замерил със саксия по главата? За живота ни се отнася все пак???

По принцип, живота ни го дава, пази и отнема една друга същност, която всеки разбира и нарича по своему. Трябва да ви разочаровам, но let’s face it, пилотите не са негови архангели. Просто хора, които си вършат работата всеки ден като всеки един от нас.

Моля ви, недейте да ръкопляскате при следващия си полет като стадо овце, омръзна ми да наблюдавам недоумяващите погледи на чужденците в стил „да не би тук да е имало представление на Цирк дьо Солей и да съм го проспал??“ За благодарните (жени)- една усмивка и махване на пилота при слизане е доста добре приета:)