Новината за 40 лв коледни надбавки на
пенсионерите която във всеки случай е добра новина, беше посрещната вълна от
недоволство от самите получатели на надбавката. Според тях това било нищо в
сравнение с това, което имали другите. Недоволни щяха да са и ако нямаше
надбавки, и ако бяха при 50, 100 и 200 лв. Е няма що, страхотен аргумент.
Според тях добавките трябва да са половината от имуществото на работещите или
пък направо да се изземат парите от имотите от богатите и да се разпределят на
пенсионерите, за да може всички да са равни. Имам една лоша новина за вас –
комунизмът така и не беше постигнат, а социализмът умря. Няма как всички хора
да са с еднакви доходи, това е абсолютна утопия, провалила се във всички
времена навсякъде по света.
Българският пенсионер е недоволен на пълно
работно време. Той превръща недоволството си в хоби, вместо да се старае да изживее
спокойно и колкото е възможно по добре последните си години. Недоволен е най
много от себе си и от безсмисления си живот, затова смята, че всички са му
длъжни, и когато му дадат подарък за Коледа, реве че му е малко. Пенсионерите в
България не се възползват от свободното си време за да четат, практикуват
хобита за които са нямали време като млади, да учат нови неща, да пътешестват
по света макар и виртуално чрез интернет. Има много удоволствия, които са
безплатни или струват нищожно малко. Но не, по лесно е да мрънкаме и да се
оплакваме.
Нека видим за какво стигат 40 лв. коледни
добавки. Например те са напълно достатъчни да се сложи трапеза за семейството,
децата и внуците и да се купи по един шоколад на малките за коледа. Да, без
излишества, но и без гладуване. Без цяло печено прасе и 10 литра шотландско
уиски, но с бутилка вино и вратни пържоли. За това са дадени, затова стигат. За
какво не стигат – за смартфони за внуците например определено няма да стигнат
или за коли на децата също. Въпросът тук е да дефинираме коледа – дали това е
духовен празник, на който се събира родата за да общува или състезание кой
колко може да купи на внуците,? Пенсионерите, израстнали във времената на
нематериални ценности, сега напълно ги загърбват и са готови да се поддадат на
тенденцията и да се да превърне един светъл Христиански празник в пиршество,
преяжане и препиване.
Далеч съм от мисълта че 40 лв са много и да
хубаво щеше да са повече. Но тези пари колкото и малко да се трябва да се
приемат като подарък, с благодарност. Има хора, които няма да вземат добавки.
Редно е тези, които взимат, да са благодарни. Освен че това е правилния начин
да се приеме подарък, това е също правилния подход към живота – да благодариш
за което имаш а не постоянно да завиждаш на тези които имат повече и да
негодуваш, че нямаш колкото тях. Благодарноста е разликата между вечния
недоимък, недоволство и мизерия и това да живееш небогат, но достоен и смислен живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар