Едно доста често оправдание на много мои познати, налегнати от „кризата” е нямам пари – това в отговор на някое мое предложение започващо с „айде утре да ходим (някъде) или да правим (нещо). Или това или :”нямам време”. Всичко това на мен ми звучи като: нямам живот – ни повече, ни по-малко. Когато нямаш време , пари или желание да правиш нещо за себе си или със себе си, не живееш, и никой не може да ме убеди в противното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар