Тук и Сега

Много хора ме питат за моята дефиниция на щастието – не знам дали изглеждам като човек, който знае отговора или просто това е въпрос който вълнува всеки един от нас и изплува от дълбините при по-доверително общуване. Има много неща, които биха могли да бъдат компоненти на щастието, но е трудно да избереш едно, което да го описва и съдържа напълно. Въпреки това ще опитам – щастието е в умението да живееш тук и сега – без съжаления за миналото и без надежди за бъдещето.

Хората като цяло се делят на две – едните говорят за бъдещите си планове, другите за миналите си успехи и провали. Рядко съм срещала хора концентрирани върху настоящия момент и успяващи да му се насладят напълно. Тези които успяват – те могат да направят всеки момент вълшебен – да присъстват, да усещат, да чуват и виждат това което става в момента, да осъзнават себе си, своите мисли чувства и действия като единствени и неповтории в дадения момент. Фокуса върху настоящето позволява да се насладим на самия процес без гоним резултат и този процес да ни погълне дотолкова че да забравим всичко друго. Ако успеем влизаме в състоянието на „поток“ където всичко се случва лесно без усилия и носи огромно удовлетворение а времето сякаш спира.

Всеки от нас познава това състояние малко или повече от моментите когато се занимава с любимата си работа или хоби. Тогава сякаш не виждаме и чуваме нищо друго, сякаш се намираме в друго времево измерение. Това са моменти на щастие, но за повечето от нас кратки неуловими. 

В живота се свикнали да търсим резултата от това което правим, да си поставяме цели и да ги постигаме. Само че много често когато ги постигнем следва голямото разочарование. Оказва се че не точно това сме искали или че резултата не ни радва толкова, колкото стремежа към него. Затова според мен отговора е „тук и сега“. Процеса пред резултата. Играта пред победата.