Koмпромисите са предателство към себе си

Компромисите с днешно време се рекламират като едва ли не ли не панацея за отношенията, било то лични или работни. Те са магическата пръчка, с която се разрешават всички конфликти, спорове, проблеми. Аз правя отстъпка, ти правиш отстъпка и се срещаме някъде по средата – звучи логично но има един проблем – тази среда не устройва нито мен, нито теб. След време  неудовлетворението се натрупва и слага край на отношенията.

Определението за компромис в тълковния речник:

„1. Споразумение на основата на взаимни отстъпки. Постигам компромис. Стигам до компромис.
2. Отстъпка от собствените разбирания или съвест. Правя компромиси.“

Къде е проблема – ами няма начин да правиш компромиси със своите ценности и да не платиш висока цена. Това значи да посегнеш на една от най-важните структури на егото и води до деградация на личността. 

Как така?

Да видим какво става когато правим компромиси. Чувстваме се неразбрани, използвани, наранени, мълчим на в нас бушуват страсти, раздразнителни сме, чувстваме се като в капан и в крайна сметка се разболяваме – тялото реагира много бурно на компромисите, които възприема като предателство. 

Защо тогава по дяволите ги правим ? Защото това е цената на това да сме приети, харесвани, да сме част от обществото, да не сме сами. Всъщност главната причина е страхът. Правим ги от страх че не сме достатъчно добри такива, каквито сме и няма да се харесаме на другите, ще изпаднем в изолация и ще сме сме неприети и неразбрани. Компромисът е цената на социалния живот и на повечето лични, приятелски и служебни връзки.

Каква е равносметката – правим отстъпки за да получим приемане и признание, да се чувстваме част от обществото, семейството и други групи, ден след ден отстъпваме от себе си и после се чудим защо сме нещастни и неудовлетворени. 

Има ли друг начин? Вярвам че да. Вярвам че ако човек има смелостта да заяви себе си и своите ценности като единствено добри за него, той ще изгради може би по-мако на брой връзки, но такива които не изискват компромиси като входна такса . Също така ще придобие себеуважение и по индукция ще заслужи мълчаливото уважение и дори възхищение на хората.

Това показва моя опит. А вашият?