Жената не е човек по дефолт

Много често обичам да споменавам че жената не е човек което се посреща с мълчаливо разбиране от мъжете и с неразбиране и бурна обида от жените. Сега ще обясня защо мисля така.

Живеем в общество, в което на жените е разрешено всичко, което и на мъжете, че и отгоре. Жената може да ходи с пола и панталон, да се гримира и конти или не, да е кифличка или мъжкарана със всички степени помежду, да се издържа сама или да бъде издържана от мъжа си, да печели сама или да харчи парите на мъжа си, да бъде бизнес дама или домакиня. Жената винаги е имала и има този избор.

Мъжът е този който няма – той трябва да работи и да обезпечава не само себе си, но и семейството, не може да се облича с женски дрехи и да се държи като женчо, неговата стойност зависи изцяло от това което прави и което е постигнал. Мъжът няма опция да живее за нечия сметка, без да загуби достойнството си.

Мъжът няма избор – той може да живее само като човек който си поставя своите цели в живота и се бри за тях. Жената има свободен избор – да живее като човек или като нечия функция и двата избора са легални в нашето общество. Масовата култура разбира се й препоръчва да живее като нечия принадлежност, но главното е че не я принуждава. Жената има всички права е и отгоре, но сама не желае да се възползва от тях. Огромна част от жените сами избират да живеят като нечия функция.

Каква е главната разлика между човека и функцията? Човекът цени най-високо свободата си – това да определя и разполага сам с живота си. Функцията не цени свободата. Тя най много на света иска да принадлежи, да бъде полезна на някой извън себе си. Тя намира своето удоволствие и смисъл в това да прави нещо за другите – за мъжа, децата и роднините си.

Огромна част от жените в младостта си правят избора да живеят като нечии функции и в това няма нищо лошо, понеже са създадени така от природата да обезпечат продължението на рода. Това е нормално и не е обидно стига да бъде осъзнато.

Истинският момент на женския избор идва със зрелостта, след като децата са пораснали и женската биологичната роля е изпълнена. Тогава е същинският избор – да продължи да живее като функция на децата, които вече нямат нужда от нея или да стане човек като си постави свои собствени цели и се наслаждава на свободата си. Това е момента, който повечето жени пропускат и продължават по инерция да бъдат функции и да се грижат за ненуждаещи се от грижи пораснали деца. Функцията не може лесно да стане човек, защото трябва да си постави въпроса „Какво искам аз самата? И да си отговори на него честно.

Да се върна към заглавието – жената може да е човек, но не по дефолт, а само ако е осъзнала и направила избра да живее според собствените си нужди и правила и да цени свободата над всичко, също като мъжа. Тогава тя е равна с него и може да гради отношения като с равен.