Приятелството е силно надценена стока за която плащаме твърде висока цена

За много хора приятелството е свещена институция. По обществения договор приятелите са тези които ни подкрепят в трудни моменти, на които можем да разчитаме, както и те на нас и които винаги ни мислят доброто. Нека да видим така ли е наистина и как стоят нещата всъщност.

Ако съблечем приятелството от цялата романтика, ще видим, че то служи да две главни цели: да гали егото и като ни дава социална валидация на жизнената ни позиция ни и да структурира свободното ни време. Логичният извод е, че приятелите са свещени за хора, които не са уверени в себе си имат нужда от външна валидация и които не умеят сами да организират свободното си време.

Нека да разгледаме първо социалната валидация. Ние избираме приятелите си според това, дали имат подобни разбирания за живота като нас като скритата цел е взаимно да затвърждаваме тази наша позиция. Това ни дава взаимна увереност, че сме на прав път, дава ни усещане за принадлежност към значима за нас група. Стремежът ни към много приятели и приятелство на всяка цена не е нищо друго освен чувство за вътрешна малоценност и търсене на външна опора за да компенсира слабата вътрешна стабилност. В животинския свят в групи се събират само слабите същества, които могат да оцелеят само с подкрепата на другите. Силните хищници нямат нужда от приятели. Те ловуват сами.

Структурирането на свободното време е много важна необходимост на човека, липсата на структура може да доведе до сериозна депресия и чувство за отхвърляне. Повечето хора решават този проблем с помощта на приятелите като взаимно запълват свободното си време с интересни и за двете страни занимания. Приятелите ни канят на рожден ден, на заведение, молят за помощ в трудни ситуации така запълват свободното от работа време като ни дават чувство за полезност и ценност. Човек, който умее сам да запълва времето с интересни за себе си занимания и различни хора няма нужда от безцелно мотаене с приятели колкото да мине времето.

От описаното дотук стана ясно че приятелството не е някаква универсална романтична ценност, а стремеж към взаимно използване. Нека сега да видим безкористно ли е приятелството. Ако откаже да изпълняваме своята част от договора и изкажем честно критическо мнение вместо очакваното одобрение и така няколко пъти приятелството лесно се губи. Приятелите не искат от нас истината, те искат от нас да потвърдим, че са прави. Има и по-лошо обаче.

Приятелите са хората, с които най-често се сравняваме. Когато те са на нашето ниво или в беда, всичко е наред, можем дори да помогнем с чувство на великодушие. Какво става, когато на приятелите ни върви и те вървят на пред, а ние не? Ражда се най подлата и долна завист, подсъзнателно желание да навредим на приятелите си от което се срамуваме и отричаме, но знаем е съществува някъде дълбоко в нас. Така от най-добрите приятели могат да се родят най-злите врагове. Емоциите остават все така силни, но от положителни стават отрицателни.

Приятелството е силно надценена стока за която плащаме прекалено висока цена. Заради него не не можем да бъдем себе си. Заради него се ограничаваме и реагираме в диапазона на одобрението и подкрепата, дори когато мислим по друг начин. Дотолкова сме неуверени в себе си, че сме готови да лайкнем всичко, само и само да получим лайкове в отговор. Ето това наричам аз прекалено висока цена.