Koмпромисите са предателство към себе си

Компромисите с днешно време се рекламират като едва ли не ли не панацея за отношенията, било то лични или работни. Те са магическата пръчка, с която се разрешават всички конфликти, спорове, проблеми. Аз правя отстъпка, ти правиш отстъпка и се срещаме някъде по средата – звучи логично но има един проблем – тази среда не устройва нито мен, нито теб. След време  неудовлетворението се натрупва и слага край на отношенията.

Определението за компромис в тълковния речник:

„1. Споразумение на основата на взаимни отстъпки. Постигам компромис. Стигам до компромис.
2. Отстъпка от собствените разбирания или съвест. Правя компромиси.“

Къде е проблема – ами няма начин да правиш компромиси със своите ценности и да не платиш висока цена. Това значи да посегнеш на една от най-важните структури на егото и води до деградация на личността. 

Как така?

Да видим какво става когато правим компромиси. Чувстваме се неразбрани, използвани, наранени, мълчим на в нас бушуват страсти, раздразнителни сме, чувстваме се като в капан и в крайна сметка се разболяваме – тялото реагира много бурно на компромисите, които възприема като предателство. 

Защо тогава по дяволите ги правим ? Защото това е цената на това да сме приети, харесвани, да сме част от обществото, да не сме сами. Всъщност главната причина е страхът. Правим ги от страх че не сме достатъчно добри такива, каквито сме и няма да се харесаме на другите, ще изпаднем в изолация и ще сме сме неприети и неразбрани. Компромисът е цената на социалния живот и на повечето лични, приятелски и служебни връзки.

Каква е равносметката – правим отстъпки за да получим приемане и признание, да се чувстваме част от обществото, семейството и други групи, ден след ден отстъпваме от себе си и после се чудим защо сме нещастни и неудовлетворени. 

Има ли друг начин? Вярвам че да. Вярвам че ако човек има смелостта да заяви себе си и своите ценности като единствено добри за него, той ще изгради може би по-мако на брой връзки, но такива които не изискват компромиси като входна такса . Също така ще придобие себеуважение и по индукция ще заслужи мълчаливото уважение и дори възхищение на хората.

Това показва моя опит. А вашият?

Тук и Сега

Много хора ме питат за моята дефиниция на щастието – не знам дали изглеждам като човек, който знае отговора или просто това е въпрос който вълнува всеки един от нас и изплува от дълбините при по-доверително общуване. Има много неща, които биха могли да бъдат компоненти на щастието, но е трудно да избереш едно, което да го описва и съдържа напълно. Въпреки това ще опитам – щастието е в умението да живееш тук и сега – без съжаления за миналото и без надежди за бъдещето.

Хората като цяло се делят на две – едните говорят за бъдещите си планове, другите за миналите си успехи и провали. Рядко съм срещала хора концентрирани върху настоящия момент и успяващи да му се насладят напълно. Тези които успяват – те могат да направят всеки момент вълшебен – да присъстват, да усещат, да чуват и виждат това което става в момента, да осъзнават себе си, своите мисли чувства и действия като единствени и неповтории в дадения момент. Фокуса върху настоящето позволява да се насладим на самия процес без гоним резултат и този процес да ни погълне дотолкова че да забравим всичко друго. Ако успеем влизаме в състоянието на „поток“ където всичко се случва лесно без усилия и носи огромно удовлетворение а времето сякаш спира.

Всеки от нас познава това състояние малко или повече от моментите когато се занимава с любимата си работа или хоби. Тогава сякаш не виждаме и чуваме нищо друго, сякаш се намираме в друго времево измерение. Това са моменти на щастие, но за повечето от нас кратки неуловими. 

В живота се свикнали да търсим резултата от това което правим, да си поставяме цели и да ги постигаме. Само че много често когато ги постигнем следва голямото разочарование. Оказва се че не точно това сме искали или че резултата не ни радва толкова, колкото стремежа към него. Затова според мен отговора е „тук и сега“. Процеса пред резултата. Играта пред победата. 

Участвай в благотворителност – купи си място в рая

В Библията пише, че Господ помага на всички, които помагат на другите хора. С други думи участието в благотворителност гарантира място в рая. Само с това мога да се обясня стремежа на хората да пускат смс-и – dms varna, dms това и онова, спасете дърветата, спасете животните, спасете гейовете идруги подобни. Доброволците в Аспарухово ги изкараха едва ли не национални герои. Никой не посмя да каже истината- това са хора без работа, без грижи, тръгнали и те не знаят накъде да помагат в името и те не знаят на какво – пардон, зада им даде господ после и на тях и...евентуално да ги дават по телевизора. Вие които четете това отидохте ли да помагате – ами не, защото трябваше да работите да изплащате ипотеките и заемите си, да се грижите за семействата си, за кариерата си и куп други полезни неща. Аз също не отидох – по същите причини. Ако бях зарязала моите си дела, после аз щях да се нуждая от благотворителност J

 Естествения стремеж на всяко живо същество е  да задоволи собствените си потребности от храна вода подслон сигурност та чак до самореализация (по Маслоу). Преди да си решил собствените си проблеми, полза от теб като добровлец няма. Ако все пак се запишеш за такъв – значи задоволяваш някакви свои нужди за сметка на нещастието на другите.  Ама как така – аз не съм такъв – ще възкликнат повечето хора – аз помагам от добро сърце! Искат да кажат че имат нуждата да се чустват добри, да се издигнат в собствените си очи и в очите на другите и са прави – ако нямаш с какво да впечатлиш себе си и околните, можеш да ги впечатлиш с това колко си „добър”.

 Тези които не са съгласни че това се отнася за тях, да не четат по-нататък – другата причина да участваш в благотворителност е още по грозна – имаш директна финансова изгода от това или си правиш безплатна реклама. Как се сети Тони Димитрова да мете калта пред къщата на една баба в с.Мизия – един господ знае. Може да й го е подсказал нейния ПР агент. Работата е там, че я даваха по телевизията – безплатно. Да не говорим за хилядите благотворителни организации които прибират европейски пари за собственото си обогатяване. Или за мобилните оператори които прибират половината от вашето дарено левче.

Хора, разберете, безплатен обяд няма – нито на този свят, нито в рая. Господ не стои отгоре със списък в ръка да отбелязва кой помага и кой не – затова пък много хитри хора потриват ръчички и се радват на вашата глупост, от която забогатяват. По-добре бъдете от тях, отколкото от овчиците, които ги стрижат.

Опасността е реална, но страхът е въпрос на избор.

Безсмъртна фраза на Уил Смит в новия филм „Земята-Ново начало”. Честно казано очаквах поредната измишльотина за бъдещето на земята сред поредната световна война, лекарство за претоварената ми глава . Попаднах обаче на шедьовър. За който не го е гледал – накратко Уил Смит и сина му трябва да преминат през много препятствия и да оцелеят на земята, изоставена от хората преди хиляди години. 

Не че нямаше готини ефекти, но за мен най-ценното беше дълбоката истинска и накря дори телепатична връзка между баща и син, която съществува между хора, които са свързани от силни чувства. Най важното, на което Уил научи сина си да владее себе си и да контролира с разума си биологически заложените в себе си реакции като страха.  Само когато владееш себе си, можеш да управляваш другите и обстоятелствата, в които се намираш. Опасността е реална, но страхът е въпрос на избор – това е на което искам да науча и моя син (и някои други, пораснали вече хора;). Гледайте филма.