Моят мъж яде всичко – хвалбата на съвременната жена.

Забелязали ли сте, че жените също „си ги мерим“. Кое ли? Мъжете. Има два вида женски събиранки – на които се оплакваме от мъжете или на които всяка се надпреварва да хвали своя. Тези от последния вид са ми странни, защото понамирисват на самонавиване. Ако нещо ти харесва тихо и доволно седиш и го консумираш, а не се натискаш да обясняваш на всички защо как и колко е вкусно. Освен ако не искаш да консумираш в компания:)

Та за готвенето ми е думата – бича на грубо половината съвременни жени. (Според мен жените се делят на обичащи да готвят и обичащи да чистят като почти няма пресечни точки между тези две групи. Обичащите да готвим обичаме и да ядем със всички последствия от това:). Събират се значи умни образовани и реализирани в живота жени със семейства и деца и започват да си ги мерят. Не постиженията, не парите, не ума, не професиите, не чувството за хумор. Мъжете. В този контекст чувам заветната фраза произнесена с гордост: "А, моят яде всичко което му сложа. Даже като не ми се готви не прави проблем“.

Онемявам. Пред очите ми изниква сюрреалистична картинка в която домашните уреди могат да говорят. Готварската печка се хвали че има избор какво да готви. Не дали, забележете, а какво. Даже й се разрешава веднъж в месеца да се развали и да не готви и добрия стопанин не я рита псува и блъска, а вдига рамене и отваря хладилника за сирене и салам.

Но това не е всичко. Друга вади четирите валета на всичко коз, флъш рояла на покера: „А пък моят готви“ . Тишина. Трудно е да биеш това. Мдааа. Добрият стопанин дотолкова обича готварската си печка, че даже не я ползва и й дава да си почива. Как да не й завидиш, боже! Това е то любов и уважение!

Момичета, знам че сте шокирани. Просто следващият път, когато се виждате с приятелки, не превръщайте срещата в сбирка на говорещи домашни уреди. Мъжете ви гледат на вас така, както вие сами гледате на себе си. Помислете за това.  

Не искайте прошка. Носете отговорност за постъпките си

Насрочването на един ден от годината за искане и даване на прошка е висша форма на лицемерие от страна на църквата – но както знаем за нея лицемерието е древна традиция още от средните векове когато богатите са купували индулгенция за греховете си. Концепцията на християнството, че можеш да изтриеш всичките си лоши постъпки просто като се изповядаш и поискаш прошка означава, че след това можеш да лъжеш крадеш и убиваш – до следващата изповед и опрощаване на греховете. Много удобно, потребителско отношение към живота – мога да правя каквото си искам, стига веднъж годишно да поискам прошка.

Ако човек отговаря за действията си през всеки ден на годината, не му се налага да иска прошка. Никой не е безгрешен, но всеки постъпва според своето разбиране за добро и зло. Истината е, че ако човек веднъж е постъпил зле и го знае, той ще го направи отново с прошка или без, просто защото той е такъв и такива са разбиранията му за живота. Грешиш ли, носиш си последствията.  Искането на прошка е просто бягане от отговорност за грешките си и освобождаване от чувството за вина. За да може спокойно да греши след това.

Виждам циничност в искането на прошка, съшото е като непоискано признание в любов. Любов и прошка ако се дават се дават спонтанно, не се искат. Ако цените някой, не го поставяйте в позиция в която да ви лъже, казвайки думите които се очакват от него за да спази традицията. Прошката не се дава с устата, а със сърцето.

Не искайте прошка. Носете отговорност за постъпките си

Помощта е слънчевата страна на контрола. Част 2: Непоисканите съвети

В част 1 говорихме за желанието за оказване на непоискана помощ на другите като опит за потискане на собствената ни тревожност и липса на контрол над собствения живот.

 Тук ще се спрем на непоисканите съвети като една от най разпространените похвати за оказване на контрол под формата на желание за помощ. Нека да разгледаме какво мотивира помагащия като се абстрахираме от красивия алтруизъм. Основното е, че помагащият винаги предлага неравноправни отношения: единият е в ролята на експерт, а другият в ролята на ученик. Тук е правопропорционалната връзка между помощ и желание за контрол и власт.

1. Потребност от признание – базова за всеки човек и ако не намира своето удовлетворение чрез постижения в живота тя се насочва в грешна посока – да търсим признание за нашата ценност под формата на жизнен опит , ум, разбиране на проблемите.

2. Потребност от превъзходство – съветващият иска да доминира, да е признат за опитен и знаещ. Много често това компенсира комплекс за непълноценност.

3. Потребност от контрол над партньора. Помагащият може да смята, че партньорът му е неделима част от него и той всъщност се опитва да контролира себе си. На тези хора им е болезнено неприятно, когато не следват съветите и, представете си вашата ръка да не се подчинява на заповедите на мозъка:)

Какви са уроците за тези, които разпознават себе си като хронично помагащи?

Първо, преди да предложим помощта си, да се убедим е наистина е нужна. Не мислете, е другите са безпомощни и не могат да се оправят без нас. Важно е да носим своята отговорност и да оставим другите да носят своята. Можем да предложим помощ като разкриваме собствения потенциала на хората, които се нуждаят от нея като им предложим те да предложат свето решения на проблема. 

Второ, важно е човекът да поеме своята част от работата, а помагащият само да допълни с част от своята грижа. Ако този, на който искаме да помогнем, не желае да поеме отговорност и да свърши свята част от работата, със сигурност не заслужава да му се помага. 

Трето, но не по важност, е , важно е да сме внимателни към своите собствени чувства и никога да не правим компромиси със себе си, своите увства и желания,  за да помогнем на друг, за да не се превърнем самите ни в нуждаещи се от помощ.

В заключение на тези от нас, склонни към контрол чрез помагащо поведение: помнете, че ние не можем директно да контролираме обстоятелствата и хората, но можем да го правим индиректно, чрез нашето отношение към случващото се. Нашето приемане или неприемане, одобрение или неодобрение помагат на хората да се ориентират правилно в ситуацията и сами да я коригират ако желаят.

Помощта е слънчевата страна на контрола. Част 1: Не помагайте на слънцето да грее

Една моя приятелка наскоро роди и както е по традиция покани близки на 40-те дена на бебето. Не успях да присъствам, но след това тя ми сподели че количеството непоискани противоречащи един на друг съвети получени от „по-опитни“ жени, които просто искат „да помогнат“ я е довело то тотално объркване, безпомощност и чувство за неспособност да се справиш с ролята на майка, една напълно естествена способност заложена от природата във всяка жена. За мен да учиш майка как да кърми е като да учиш слънцето как да грее.

Под маската на желание за помощ се извършва едно зло, и то от най-близките на майката хора. На пръв поглед всички са мили, любезни, услужливи, но майката инстинктивно чувства тяхната агресия и желание да наложат себе си на всяка цена. Най-страшното е, е това се случва навсякъде около нас и е прието като социална норма. По тази причина не можеш открито да се противопоставиш на добронамерените съвети, защото ще те обвинят в неблагодарност и инат когато те само са опитали да помогнат от „най-чисти подбуди“.

Каква е истинската мотивация зад помощта? Наистина очевиден въпрос за повечето хора: разбира се че помагаме от добрина, алтруизъм, емпатия и други правилни, модерни фън-шуй думи. За мен отговорът не е толкова очевиден. Подозрението се роди в мен в момент когато някой ми „помага“ и усещам че нещо не е наред,и че ще трябва да платя скъпо за това и се оказвам права.

Много често, желанието да се месим в нечий живот и да предлагаме грижа и помощ дори в делата с които един възрастен може да се справи сам са осъзнато или не желание за контрол над него. И още – способ за потискане на собствената ни тревожност, породена от неизвестността.

Силното желание за контрол е много дълбоко заложено в нас защото произхожда от инстинкта ни за самосъхранение. В основата му стоят различни  страхове – страх от загуба, от неизвестното, от бъдещето, страх от допускане на грешка, от пропускане на нещо важно, от провал, от загубата на време и най-вече страх да не загубим контрол и така да допуснем да ни се случи нещо ужасно и непоправимо. Стремежът ни да предвидим всички неприятности и да избегнем нежеланото създава една постоянна тревожност, която се опитваме да потиснем, помагайки на другите. Парадоксът тук е, че стремейки се към контрол над другите губим контрола над себе си.

Интересно е да разберем как се поражда неистовата потребност от грижа и помощ на другите? Психолозите смятат, че хората, склонни към такъв тип поведение често произхождат от дисфункционални семейства, където е било нарушено правилното развитие на детето. Възможно е родителите да са страдали от зависимости, прилагали са строги физически наказания или са били емоционално недостъпни. В тези случаи детето изгражда адаптивен механизъм за да оцелее, а като порастне, това става единствен сценарий в живота му. За него познати емоции от детството са в негативния спектър – болка, самота, тъга и отчаяние. Вместо да направи нещо за да се освободи от тези емоции, това порастнало дете ще се хвърля да спасява и помага на другите, страдайки от илюзията, че удовлетворението от помощта на другия ще облекчи неговото страдание .най често помагащите са ненужни сами на себе си хора, които не могат или не искат да се погрижат за себе си и собствения си живот, затова се стремят да се занимават с живота на другите.

Непоисканите съвети са една от най разпространените похвати за оказване на контрол под формата на желание за помощ. Повече за тях в част 2.

Ефективното възпитание част 2: ще запалиш ли една? Смени сценария, прецакай тийнейджъра

В Младежката култура отдавана се разпространяват life-hack – ове как да прецкаш родителите – имитираш подписа на бележки на отсъстввие от училище, криеш цигарите в казанчето на тоалетната и т.д. Време е родителите да отвърнат на удара.

И така как да прецакаме тийнейджъра?

Какво най-много у се иска на един тийнейджър? Да е независим, самостоятелно да взима решения, да е одобряван от приятелите си и да не е контролиран от родителите. Още – да отрича ценностите на предишното поколение и да се бунтува срещу тях, да утвърждава себе си като се съпротивлява на опитите за възпитание.

Как го прави? Може да избира от ограничен арсенала : да отговаря нагло, да блъска вратата, да бяга от часове, да пие, да пуши, да лъже къде е и какво прави, да си прави пиърсинги и татуировки, да си боядисва си косата синя :)

Чудесно. Нашата задача е да му отнемем всички тези удоволствия. С мен ли сте?

На всички ни е ясно че с наставления тия работи не стават, ако ставаха нямаше да съществуват. В част 1 говорихме колко е важно да е подготвена почвата. При условие е сме се погрижили за това се заемане със смяната на сценария.

Какъв е сценария: повечето родители нямат никакво въображение и постоянно дуднат за това колко е важно да се учи и да се води здравословен начин на живот защото това определя целия бъдещ живот на детето. Това по принцип е вярно. Но не действа. Влиза през едното ухо и излиза през другото, защото детето е подготвено за това.

Затова обръщаме сценария с твърдения, точно обратни на тези, които детето очаква, с което ще предизвикаме най-малкото неговото внимание. Важно е да се направи изпреварващо, преди проявите да са станали факт около 10-12г.. И така – топ фрази:

1. „Не е ли време да пропушиш“ особено в компания на други хора и негови връстници е хитов. Важно е да се уцели момента преди да е пропушил.

2. „Хайде да ходим заедно на тату. Само една седмица боли зверски, после минава“

3. „Няма ли най после да почнеш да се бунтуваш срещу нас и да правиш простотии. Дръж се като истински тийнейджър! На всичките ми приятелки децата го правят, не е честно“ - това в моменти когато си прекарвате добре заедно.

4. „Купих синя боя, искаш ли да ти боядисам косата и да ти направя пънк прическа. Много си смотан така“

5. „Абе вие бягате ли от час? Ние много бягахме, чувствахме се много порастнали и големи бунтари“

6. „Днеска още не си сядал на компютъра, да не си болен?“

Реакцията е пълен шаш – неутрализирали сме целия му арсенал. Обратната психология действа с пълна сила и желанието да се противопоставя на родителите води детето по правилния път. Не е сладко да пиеш,пушиш и бягаш от час ако родителите не забраняват, не е забавно дори да се бунтуваш.

Предупреждение – поработете първо със себе си. Трябва да звучите уверено и спокойно, за не ви заподозрат в манипулация. Бъдете готови за проверки и провокации, косата винаги може да се пребоядиса, доверието и уважението на детето е безценно;)

ПС. Този експеримент е успешно проведен над един тийнейджър от мъжки пол. В експеримента няма пострадали животни :)

Ефективното възпитание част 1: грижи се за почвата и не учи цветята как да растат

Тези от нас които се занимават с градинарство знаят, че за да порастне красиво цвете не трябва да му се казва как и накъде да расте. Това цветята правят добре и сами. Никой нормален градинар не изнася лекции на розата как е правилно да порастне :) Всичко което прави е да контролира условията, при които расте – добра почва, светлина, топлина, пространство.

Теории за възпитанието има много и добросъвестните майки са ги изучили всички и дори са ходили на тренинги за това как да бъдеш добър родител. Аз пък обичам да се занимавам с експерименти и да правя паралели между различните сфери на живота. До извода за ефективното възпитание достигнах по индуктивния метод, или по-просто казано по метода проба-грешка :). Наблюдавала съм много методи, които макар и научно обосновани, не дават задоволителен резултат. Въпросът тогава е: кое дава истински траен във времето резултат.

Ефективното възпитание при децата, особено порастналите, е просто, но не лесно : не се опитвай да забраняваш и да коректираш непосредствените му действия, защото ще срещнеш само съпротива. Коригирай логиката и възприятията за света, които са в основата на тези действия, още от най-ранно детство, по възможност чрез собствения си пример.

Трите елемента трябва да присъстват едновременно:

1. Възприятие за света според това, как го разбирате вие: кое е добро и кое е лошо, кое е приемливо и кое (и най главното защо) е неприемливо, и най важното, кое действие до какви последствия води.

2. От най ранно детство

За съжаление, когато изникнат сериозни проблеми е късно да поливаме и торим почвата, затова не чакайте децата да порастнат, работете от малки. Казах, просто е, но не е лесно.

3. Собствен пример

Възпитавайте първо себе си, детето копита всичко и ще се възпита само. Да изнасяш лекции на детето за живото е като да говориш на розата как е правилно да расте. Бъдете хората, които искате детето ви да стане.

Ако поведението на тийнейджъра рязко се влоши, а авторитетът ни като родители намалее и изчезне, помнете, не е виновна розата. Работете с индиректния контрол защото той избягва защитите на егото и съхранява свободната воля на детето и детето се отплаща. С уважение.

Селският туризъм: фамилиарниченето замества професионализма?

Скоро се върнах от ски почивка в Троянския балкан и смятам това да бъде последното ми посещение в региона. Като оставим настрана красотата на планината, снегът на кристали и евтините ски всичко друго е в плачевно положение. Троян както може би всеки по-малък град в България все още живее в миналия век. Туризмът е на ниво обслужване по време на социализма, когато сърдити местни хора се опитват да печелят пари от „баламите“, т.е туристите.

В хотела (три звезди, на самата ски писта) ни посреща жена на неопределена възраст, съвместяваща длъжностите рецепционистка, „управителка“ на хотела и „управителка“ ресторанта. Персоналът се състои от дъщеря й, която е камериерка и сервитьорка едновременно и друг роднина който се разхожда с мръсен комбинезон и се занимава (предполагам) с техническата поддръжка. Тези трима роднини постоянно общуват между себе си на висок глас на лични теми с характерен акцент независимо дали има клиенти наоколо или не.

За да направя поръчка в ресторанта се наложи да прекъсна увлекателния им разговор за да поискам меню. При опита ми да си поръчам чийзкейк от менюто сервитьорката/камериерка, местно момиче на около 18, ме попита „Ама вие от колко дена сте тук“ „Защо?“ учудвам се аз бързо обмисляйки вариантите да обслужват само определена категория гости и да остана без вечеря в единствения ресторант наоколо. „Ами не гледайте какво пише в менюто, питайте какво има“ заявява тя със самодоволна усмивка. След кратка пауза от моя страна за да асимилирам това поведение и да обмисля алтернативите се примирявам и я моля да ме осведоми какво има. Две супи, две основни и домашна торта. А, и скара. (менюто при това е около 10 страници). Това са правилата на играта. Ако искаш. 

След като давам поръчка и се заглеждам в този интересен планински представител на хомо сапиенс. Девойчето е дъщеря на управителката-рецепционистка и се държи наставническо-свойски с клиентите, все едно ще са й дошли на гости в къщи и са забравили да си свалят обувките. Облеклото е небрежно-ежедневно, а поръчките се дават на висок глас от залата към някоя нейна (предолагам) приятелка, изпълняваща длъжността готвачка. Носейки храната, сервитьорката сяда на съседната маса и се опитва да комуникира. Откъде сте? За колко време?защо толкова малко? Какво работите? Е как е на морето? Къде карахте, откъде взехте ските и прочие маркетингови проучвания. Последния въпрос беше къде е по хубаво на морето или на планината :) Наистина трудно е да се сложи границата между любезност и фамилиарничене и за много хора такава граница няма и може би им е приятно едно такова любопитстващо поведение към техните персони от напълно непознат човек. Аз го намирам не само за излишно, но и за дразнещо, особено след като отговарях доста неохотно с недоумяваща интонация.

На другата сутрин поръчката ми „Едно кафе моля“ отново беше наводнена от въпроси как спахте, защо толкова рано станахте ама защо с компютъра нали сте на почивка и т.н. В един момент осъзнах че да поръчаш и платиш тук не е достатъчно. Необходимо е да развличаш персонала с разкази за себе си и с въпроси за техния личен живот. В противен случай си невъзпитан и не се знае дали и каква храна ще получиш. Имайки предвид неистовата си нужда от кофеин сутрин и това, е единствената кафе-машина в радиус от 1 км. е в ръцете на тази девойка, проявих чудеса от храброст. Развличах я с разкази около 10 минути (толкова й отне да направи кафето) и накрая се почувствах така все едно аз съм заслужила бакшиш:) На въпроса кога може да се ползва сауната (която е включена в цената на сайта на хотела) се оказа че тя е за лично ползване на собственика и без това сега е развалена.

Изобщо изкарах си една комична ваканция, граничеща с абсурда, но за сметка на това си направих едно интересно антропологическо изследване. Човекът роден на село или в малък град, който не се е преместил да работи или учи в София или друг голям град, живее цял живот сред едни и същи хора, най често свои близки и далечни роднини, според чието мнение и очаквания той гради живота си. Той напуска родното място рядко и неохотно, защото в града хората са студени и няма място за паркинг. Кръгозорът речникът му са ограничени, а възприятието на Аз-а е проблемно. При него няма отделяне на личен и професионален живот, от семейна и работна роля. Всичко е едно – и семейството и бизнеса, затова и поведението е едно – неадекватно и в двата случая. Професионализъм липсва, образование след основното – също. Той си живее в неговия малък свят и се чувства добре там – без претенции за любопитство към големия свят навън, а услугите, които предлага са небрежни като за безплатно, но са естествено платени. За него е обидно да бъде възприеман от клиентите си като човек, изпълняващ някаква функция и получаващ пари за това. Не, той желае клиентите му да се отнасят като с роднина или поне приятел, какво като му плащат, предполагам че защото бизнес средата, езикът и културата са му непонятни, студени, безлични, а професионализмът - ненужна глезотия.

А иначе природата в планината е божествена......:)

Меркантилната страна на любовта: 3. Теория за равнопоставеността

В част 2 разгледахме алтернативните решения като един от ключовите елементи  в любовните отношения като извода беше че този, който има повече алтернативи винаги има повече власт във връзката. 

Подобен поглед върху проблема за даването и получаването във интимните връзки имат Уолстър, Уолстър и Бършейд и тяхната теория за равнопоставеността. Според нея ние извършваме изчисления какво даваме и получаваме във връзката, като новото тук е че го сравняваме с това, което дава партньорът ни. (Уолстър, Уолстър и Бършейд, 1978). Изразено като формула, теорията за равнопоставеността изглежда така:

  Моите ползи/

Моите вложения

=

Ползите на моя /партньор

Вложенията на моя партньор

Така ако единият партньор влага във връзката по-малко чувства, време, енергия, но и извлича по-малко удоволствие, връзката би могла да е равностойна ако другият партньор влага много повече усилия, но и извлича повече удоволствие. Тук теорията на равнопоставеността кореспондира с теорията за властта във връзката цитиран по-горе. Партньорът, който влага по-малко е този, който има повече власт, той е по-малко уязвим от връзката и има повече алтернативи. Той неизменно получава по-малко удоволствие, т.е извлича по-малко ползи от тази връзка. Обратно, този, който е зависим, влага много повече, отчасти поради липса на алтернативи, но той извлича много повече ползи (удоволствие). Във всяка връзка имаме избор - повече власт или повече силни емоции :)

Интересен момент в теорията за равностойността е, че както свръхпечалбата, така и недостатъчната печалба в една връзка носят отрицателни емоции. С други думи, този който печели много от връзката но не влага много в нея (свръхпечалба) противно на логиката, не изпитва удовлетворение също както и този, който влага много, но получава малко (недостатъчна печалба). Уолстър, Уолстър и Бършейд смятат че при свръхпечалба преобладаващата емоция е яд, докато при недостатъчна печалба – чувство за вина.

Изводите, които можем да си направим от казаното досега са, че една връзка има много по-голям шанс за просъществуване ако бъдат избягвани както свръхпечалбата, така и недостатъчната печалба, тоест търси се равновесието. На практика обаче можем да наблюдаваме, че колкото повече едно лице се стреми да запази дадена връзка, толкова повече се стреми да дава и по този начин постига точно ефекта от който се бои - партньорът постига свръхпечалба и може да прекрати връзката.

Меркантилният подход към любовта има и своите критици. Някои автори смятат, че понякога партньорите проявяват алтруистичен интерес към благоденствието на другия. Кели (1979) описва „процеса на трансформиране“ във връзката, когато нуждите и желанията на партньора стават също толкова важни както и нашите собствени. Алтруизмът за който става дума обаче може да бъде базиран на егоистичните интереси да изпитвам удоволствие, наблюдавайки щастието на партньора си. Също, проявявайки алтруизъм, ние очакваме същото от партньора, тоест егоистичните очаквания за взаимност са налице, макар да не са непосредствено разположени във времето.

Както видяхме от цитираните изследвания на социалните психолози, дори едно чувство като любовта което се смята за и неизмеримо и необяснимо де факто би могло да бъде описано и дори пресметнато с формули, ако се разглежда от гледната точка на социалния обмен и равностойността. Нека да се върнем към парадоксът описан в увода - колкото повече надежди възлагаме на нашите връзки, толкова по-малко ни задоволяват те. Чрез изложението на механизма на равностойността вече знаем защо и как точно се получава това така неприятно но толкова често срещано в практиката явление. Виждаме, че ролята на социалната психология е незаменима в обяснението на нелогични явления и такива, които не биха могли да бъдат обяснени или доказани от други сродни науки.

Меркантилната страна на любовта: 2. Теория за социалния обмен

В част 1 завършихме с това, че  социалната психология разглежда любовните отношения като рационални и базирани на принципите на икономиката и пазарните отношения. 

Шарън Брем, социолог от средата на 20 век, предлага най-широко възприетата социалнопсихологическа гледна точка по отношение на взаимоотношенията: тази на социалния обмен. Тя твърди че ние преценяваме рационално всички алтернативни варианти и се спираме на най-доходните, най-евтините, тези които представляват най-добра сделка. За да разберем теорията на Брем, трябва да разгледаме поотделно всеки един от трите компонента: възнаграждения, разходи и алтернативни решения.

Възнагражденията от една интимна връзка са индивидуални за всеки, но ако се обобщи, те могат да бъдат разделени в три категории. На първо място, това са качествата, присъщи на партньора. Те могат да бъдат както външни (красота, привлекателност) така и вътрешни ( чувство за хумор, честност, отговорност). На второ място е поставено възнаграждаващото поведение на партньорите един към друг, където се включват сексуалните отношения, вниманието, помощта и подкрепата, които си оказват партньорите. На трето но не на последно място е достъпът до ресурсите на партньора – тук могат да се включат пари, статус, социално положение, закрила.

Разходите в една връзка са така наречената цена, която плащаме за нея. Цената е свързана с личностните качества на партньора, които не ни харесват, но търпим във връзката. Това може да са раздразнителност, агресия, ниска хигиена. На второ място, цената е свързана пряко с нашето възнаграждаващо поведение спрямо партньора – оказването на услуги и внимание струва пари, време и емоционални инвестиции. На трето място можем да поставим негативното отношение на социума или трети лица към двойката, ако съществува такова. Изследванията сочат, че в дългогодишните отношения разходите играят по-важна роля от възнагражденията. 

Най-интересната част от уравнението на Брем са алтернативните решения, тъй като често точно те са решаващи в ситуацията когато решаваме дали да започнем/продължим дадени отношения. Алтернативите представляват всички евентуални възнаграждения, които бихме могли да имаме от алтернативни връзки. Всеизвестно е, че алтернативите дават рамки за сравнение които ни помагат да оценим по-точно дадена връзка. По този начин наличието на много алтернативи които биха били по-възнаграждаващи и/или свързани с по-малко разходи би могло да доведе до по-малка трайност на дадена връзка. Обратно, ако индивидът не вижда за себе си по-добри алтернативи, то той би останал в дадена връзка, дори и ако тя не е особено задоволителна. Наличието или липсата на алтернативи обясняват до голяма степен защо в миналото като цяло браковете са били по трайни, а в настоящето браковете са трайни в по-малките населени места. Широката достъпност на интернет в наши дни предоставя безброй възможни алтернативи на всеки е един партньор което логично води до по-малка продължителността на връзките и до по-ниска задоволеност в запазилите се връзки.

В наши дни в ролята на алтернативни решения могат да бъдат не само връзките с други партньори, но и избора да останеш без партньор като получаваш възнагражденията типични за връзката (храна/домакински грижи, секс, закрила) от различни източници срещу заплащане, в случай, че цената е по-ниска, отколкото бихме платили за същите услуги в една връзка. Това е възможно за хората в по-големи градове със средни по-високи доходи и също води до западане на традиционната институция на брака.

След като разгледахме трите компонента от теорията на Брем, то можем да представим формулата на любовните отношения в графичен вид по следния начин:

Моите ползи/ Моите вложения = Ползите на моя партньор/ Вложенията на моя партньор

част 1

Според теорията за социалния обмен връзките които дават положителен резултат по горната формула се възприемат като задоволителни и имат шанс да продължат във времето. Тази формула също дава възможност да се сравняват алтернативни връзки и да се избере тази, която осигурява максимални възнаграждения при минимални разходи и алтернативи.

Непосредствено свързани с алтернативните решения по горната формула са въпросите свързани с властта и зависимостта във връзката, които се разглеждат като обратно пропорционална функция. Така този, които има повече власт или по-малко интерес, може да експлоатира по-зависимия, който задължително е по-заинтересован в това, да се продължи връзката. Овластеният се намира в тази позиция, защото има повече алтернативни решение от зависимия, който няма или не вижда за себе си по-добри алтернативи. 

В третата част ще разгледаме любвта от гледна точка на теорията за равнопоставеността.

Меркантилната страна на любовта: 1. Парадоксът на страстта

Любовта е една от вечните тематики, разгледана в много романи, поезия, драматични произведения, опери, комедии, трагедии и т.н. Потребността от любов винаги е била и ще бъде от основна значимост за човека поради това че задоволява ключови негови потребности. Интимните отношения са предмет на изследванията на Фройд, Юнг и много техни последователи като тематиката за любовта бива засегната в дялове на психологията като психология на личността, физиологична психология, а някои крайни прояви на любовта като мания са разгледани в психопатологията.

Традиционният подход към любовта, тиражиран в масовите медии и налаган в западния тип общество, включително и у нас, слага акцент върху романтиката и свързва проявленията на любов с три главни характеристики: спонтанност, случаен (равен) принцип и чувство за предопределеност (теорията за двете половинки) Ключова характеристика на романтичната любов е алтруизмът, като всеки от партньорите дава безвъзмездно в името на благополучието на своят любим.

Факт е, че въпреки развитието на науката и техниката през последните два века, интимната страна на човешките взаимоотношения все още е недобре изследвана територия и в много случаи въпреки нашите надежди е източник на неразбиране, незадоволеност и страдание. Парадокс е, че колкото повече надежди възлагаме на нашите любовни връзки, толкова по-малко ни задоволяват те. (Московичи, 2006). Това е така наречения „парадокс на страстта“: Едниният партньор обича повече, отколкото обичат него. Колкото повече любов иска той, толкова по-малко другият партньор е склонен да му даде.

Какво ново може да даде социално-психологичният подход към разкриването на своеобразието на интимните човешки отношения? Социалната психология се занимава с динамиката на процесите, които протичат в индивида при общуването му с други хора или в малки социални групи и мотивацията за действие на индивида в социална среда. Социалните психолози изследват интимните отношения на хората в най-малката група – двойката и така дават нова перспектива в изучаването на любовните отношения, а именно това, че те са рационални и базирани на принципите на икономиката и пазарните отношения. 

В следващите части ще разгледаме теорията на Шарън Брем която любовта трябва да се изследва от гледната точка на социалният обмен и равностойността. Тя твърди, че трябва да разглеждаме интимните ни отношения от гледна точка на възнаграждения, цени и алтернативни решения. Както със всяка друга стока на пазара, в любовта ние пресмятаме цени и ползи и се стремим да „купим“ най-доброто, което можем да си позволим. (Брем, 2006). Допълваща теория е тази на равностойността, която твърди, че в интимните си връзки хората правят изчисления и се се стремят да дават и получават толкова, колкото и техният партньор. (Уолстър, Уолстър и Бършейд, 1978).

продължението следва.....