Помощта е слънчевата страна на контрола. Част 1: Не помагайте на слънцето да грее

Една моя приятелка наскоро роди и както е по традиция покани близки на 40-те дена на бебето. Не успях да присъствам, но след това тя ми сподели че количеството непоискани противоречащи един на друг съвети получени от „по-опитни“ жени, които просто искат „да помогнат“ я е довело то тотално объркване, безпомощност и чувство за неспособност да се справиш с ролята на майка, една напълно естествена способност заложена от природата във всяка жена. За мен да учиш майка как да кърми е като да учиш слънцето как да грее.

Под маската на желание за помощ се извършва едно зло, и то от най-близките на майката хора. На пръв поглед всички са мили, любезни, услужливи, но майката инстинктивно чувства тяхната агресия и желание да наложат себе си на всяка цена. Най-страшното е, е това се случва навсякъде около нас и е прието като социална норма. По тази причина не можеш открито да се противопоставиш на добронамерените съвети, защото ще те обвинят в неблагодарност и инат когато те само са опитали да помогнат от „най-чисти подбуди“.

Каква е истинската мотивация зад помощта? Наистина очевиден въпрос за повечето хора: разбира се че помагаме от добрина, алтруизъм, емпатия и други правилни, модерни фън-шуй думи. За мен отговорът не е толкова очевиден. Подозрението се роди в мен в момент когато някой ми „помага“ и усещам че нещо не е наред,и че ще трябва да платя скъпо за това и се оказвам права.

Много често, желанието да се месим в нечий живот и да предлагаме грижа и помощ дори в делата с които един възрастен може да се справи сам са осъзнато или не желание за контрол над него. И още – способ за потискане на собствената ни тревожност, породена от неизвестността.

Силното желание за контрол е много дълбоко заложено в нас защото произхожда от инстинкта ни за самосъхранение. В основата му стоят различни  страхове – страх от загуба, от неизвестното, от бъдещето, страх от допускане на грешка, от пропускане на нещо важно, от провал, от загубата на време и най-вече страх да не загубим контрол и така да допуснем да ни се случи нещо ужасно и непоправимо. Стремежът ни да предвидим всички неприятности и да избегнем нежеланото създава една постоянна тревожност, която се опитваме да потиснем, помагайки на другите. Парадоксът тук е, че стремейки се към контрол над другите губим контрола над себе си.

Интересно е да разберем как се поражда неистовата потребност от грижа и помощ на другите? Психолозите смятат, че хората, склонни към такъв тип поведение често произхождат от дисфункционални семейства, където е било нарушено правилното развитие на детето. Възможно е родителите да са страдали от зависимости, прилагали са строги физически наказания или са били емоционално недостъпни. В тези случаи детето изгражда адаптивен механизъм за да оцелее, а като порастне, това става единствен сценарий в живота му. За него познати емоции от детството са в негативния спектър – болка, самота, тъга и отчаяние. Вместо да направи нещо за да се освободи от тези емоции, това порастнало дете ще се хвърля да спасява и помага на другите, страдайки от илюзията, че удовлетворението от помощта на другия ще облекчи неговото страдание .най често помагащите са ненужни сами на себе си хора, които не могат или не искат да се погрижат за себе си и собствения си живот, затова се стремят да се занимават с живота на другите.

Непоисканите съвети са една от най разпространените похвати за оказване на контрол под формата на желание за помощ. Повече за тях в част 2.