Помощта е слънчевата страна на контрола. Част 2: Непоисканите съвети

В част 1 говорихме за желанието за оказване на непоискана помощ на другите като опит за потискане на собствената ни тревожност и липса на контрол над собствения живот.

 Тук ще се спрем на непоисканите съвети като една от най разпространените похвати за оказване на контрол под формата на желание за помощ. Нека да разгледаме какво мотивира помагащия като се абстрахираме от красивия алтруизъм. Основното е, че помагащият винаги предлага неравноправни отношения: единият е в ролята на експерт, а другият в ролята на ученик. Тук е правопропорционалната връзка между помощ и желание за контрол и власт.

1. Потребност от признание – базова за всеки човек и ако не намира своето удовлетворение чрез постижения в живота тя се насочва в грешна посока – да търсим признание за нашата ценност под формата на жизнен опит , ум, разбиране на проблемите.

2. Потребност от превъзходство – съветващият иска да доминира, да е признат за опитен и знаещ. Много често това компенсира комплекс за непълноценност.

3. Потребност от контрол над партньора. Помагащият може да смята, че партньорът му е неделима част от него и той всъщност се опитва да контролира себе си. На тези хора им е болезнено неприятно, когато не следват съветите и, представете си вашата ръка да не се подчинява на заповедите на мозъка:)

Какви са уроците за тези, които разпознават себе си като хронично помагащи?

Първо, преди да предложим помощта си, да се убедим е наистина е нужна. Не мислете, е другите са безпомощни и не могат да се оправят без нас. Важно е да носим своята отговорност и да оставим другите да носят своята. Можем да предложим помощ като разкриваме собствения потенциала на хората, които се нуждаят от нея като им предложим те да предложат свето решения на проблема. 

Второ, важно е човекът да поеме своята част от работата, а помагащият само да допълни с част от своята грижа. Ако този, на който искаме да помогнем, не желае да поеме отговорност и да свърши свята част от работата, със сигурност не заслужава да му се помага. 

Трето, но не по важност, е , важно е да сме внимателни към своите собствени чувства и никога да не правим компромиси със себе си, своите увства и желания,  за да помогнем на друг, за да не се превърнем самите ни в нуждаещи се от помощ.

В заключение на тези от нас, склонни към контрол чрез помагащо поведение: помнете, че ние не можем директно да контролираме обстоятелствата и хората, но можем да го правим индиректно, чрез нашето отношение към случващото се. Нашето приемане или неприемане, одобрение или неодобрение помагат на хората да се ориентират правилно в ситуацията и сами да я коригират ако желаят.